Организираме събитието със студентите от ЕАСА и двете организации сме измислили доста активности.

От ТД „Боерица“ сме организирали два прехода:

1. Пешеходна разходка от с. Владая до х. Боерица-Сборен пункт: 09:20 ч. на центъра на с. Владая (можете да се придвижите до там с автобус 59 от Княжево)
   Добре е да имате вода със себе си, а горе ще си намерите неща за хапване и пийване, а може и да си купите.
   Водач ще бъде Юлиан Пишев (тел. 0888 421 822)
2. Велопоход  до хижата-Сборен пункт: 09:00 ч. Пред Mall Bulgaria на бул. България. Качването ще е по комбинация от планински пътеки и автомобилното шосе . Ако не искате да останете да нощувате на палатка при хижата ще ви покажем пътеката до с. Владая, която ТД „Боерица“ е осиновила и поддържа. От Владая пък ще ви покажем планинска пътека до Княжево, с която ще се избегне опасното спускане по шосета на прохода Владая.  Задължително е да бъдете с каска и да имате поне 500 мл. вода.
   Водач ще бъде Биляна Гатева ( тел. 0877 111 006)

Като стигнем горе, ще има много неща за правене:

• Боулдър катерене
• Ходене по slackline
• Внимателно разглеждане на хижата

Това са само част от нещата, ето и описанието на ЕАСА за събитието:

Идеята е следната – имаме 2 дена, в които ще обживим хижата и околността чрез всевъзможни дейности на открито. Ще се движим, ще се смеем, ще снимаме с дрон, ще си разказваме и споделяме.

Организатори: ЕАСА България и ТД Боерица

СЪБОТА 12 август
-тур из хижата и чайната
-опъване на алпийски тролей (90м ! )
-групов пикник на поляната
-слаклайн/тролей уъркшоп
-кратък преход / малка хижарска работилница
-акустичен концерт
-барбекю вечеринка
-нощни ЕАСА прожекции

НЕДЕЛЯ 13 август
-утринна йога в гората
-закуска на тревата/в кревата
-групови прегръдки и до скоро

нощуване
Тъй като хижата е в процес на разчистване и ремонт ще си устроим палатков лагер на поляната отпред и в горичката. Разполагаме и с 12тина места на закрито в чайната.

провизии
Като ваш домакин, ЕАСА България и ТД “Боерица” ще се погрижат за дадено количество вкусно хапване и питателни течности. Всеки е добре дошъл да допринесе с каквото прецени за общото гастрономическо благо!

фъндрейзинг
Надяваме се фестът да подпомогне нашата кауза с малък първоначален капитал. Фъндрейзингът ще е под формата на „ЕАСА жетони“, срещу които ще се предлагат напитките.

Също така ще продаваме тениски “Х. Боерица”, на които е изобразена фасадата на хижата.

Биляна гордо заслужено застанала на третото място

Честито на Биляна! С такъв ентусиазъм беше въпрос на време да ни зарадва с такова постижение.

Снимка: velocafe.bg

Повече за маратона – линк към velocafe.bg
Видео – трасето от птичи поглед – линк.
А ето и линк към класирането.

Другари и другарки,

Приканвам ви тази неделя (02.07) да се възползваме от хубавото време и да покараме или походим от гара Бов към хижа Тръстеная.  Хижата е на много хубаво място, а и гледките по пътя не са малко. За награда който иска може да си вземе и малиново вино, произведено на място.

Снимка от сайта на СПК

Обща дължина на маршрута: 12км
Денивелация: 600м
Времетраене: колкото-си-го-направим
Тръгване: 07:30 на централна гара

Отива се с влак от централна гара до гара Бов, а от там пеша. Хората с колела трябва да платят и за билет на колелото, който е фиксиран 2 лв. в посока. Който иска може да дойде и с кола до гара Бов.

Влака на отиване тръгва в 08:00 сутринта, а в 09:00 пристига.
На връщане имаме много опции, най-рано в 15:20, но може в 17:00 или по-късно.

 Ето и трак ==> тук

Обобщена информация:

Организатор и отговорник: Биляна Гатева GSM: 0877 111 006 ; email: b.gateva@abv.bg

Място и час на среща: 08:00 ч. пред Националния исторически музей
Категория: планинско колоездене
Дължина:  98 км.

Необходимо оборудване: планински велосипед, предпазна каска и ръкавици, резервна тениска, някаква лека връхна дреха

Препоръчително е да се носи дъждобран или яке, което е водонепропускливо.

Вода:  1 л. или повече, на няколко места може да се налее вода от чешми
Храна: Подкрепителни десерти, сандвичи, ядки

Може да се включат и хора, които да изминат само част от маршрута. Ще им бъде показано от къде могат да се приберат най-бързо. След отделяне от групата, всеки сам носи отговорност за себе си.
Между водачът и последния от групата ще бъде осигурена радиокомуникация.

Моля, който от вас иска да участва да се свърже с организатора и да му съобщи !!!
При лоши метеорологични условия мероприятието може да бъде отменено, за което заявилите участие ще бъдат своевременно уведомени.

Маршрутът беше кв. Овча купел – Горна Баня – вр. Дупевица (Люлин планина) – Владая – кв. Овча купел.

Сутринта в 11:00 часа се събрахме 5 човека в кв. Овча купел и потеглихме под лъчите слънцето. Беше топло, но не прекалено и подухваше лек ветрец за да спомага вентилацията. Маршрута е изключително приятен, тъй като прелива много плавно от чисто градски към планински, минавайки през съмнителните междублокови пространства на Овча купел.

Минахме покрай стадион Славия и веднага свихме по протежението на Владайската река. Пресякохме бул. Никола Петков и навлязохме като хайдути в Горна Баня, като си починахме за прясна вода. От там започнаха резките баири и голямото потене. Естествено не беше въобще лесно, особено за първо каране. На двама от участниците им изтръпнаха задниците за седмица на пред, а един му идваше да колабира.

Навлизане в Люлин планина

Не след дълго излезнахме от нагорнищата в Горна Баня и навлязохме в Люлин планина. Там за наше щастие баирите станаха толкова непоносими, че редувахме бутане и каране, според това дали имаше хора на близо. Биляна беше планирала всяка почивка и въпреки стръмния терен се придвижвахме доста ефективно.

Времето започна да се смръчава, а в околните долини си личеше, че вали дъжд. Започна да ни подухва и не чак толкова приятен вятър. По някакъв хубав късмет не ни запраска на върха и го качихме успешно.

На връх Дупевица

След като се наснимахме и наядохме под заплашителните облаци, отидохме да разгледаме и луксозните стари бункери останали от някогашното военно поделение.

Започнахме бързо и екстремно слизане към Владая в стил перничански downhill. Когато се наложи да излезем от някогашния коларски път, се оказа че пътеката към Владая е брутално разорана от мотори, джипове ATV-та и тем подобни съоръжения за хора които не могат да въртят. Освен това беше и прилично неизсъхнало от стопения сняг. За жалост 3ма от групата не можеха да се спускат по такъв терен, но и другите двама едвам не си загубиха обувките в дълбоката кал.

В крайна сметка чевръсто стигнахме във Владая, където Юли ни приюти на по мръвка, бира и кой, каквото си е взел от магазина.

На път към София през дефилето на Владая късмета ни напусна, а дъжда ни настигна, но такъв е живота на колоездача!

От управителния съвет на ТД „Боерица“ ви пожелаваме много прекрасни мигове сред семейството и природата!

Track от маршрута + статистика за него: ТУК
Описание на екопътеката с.Лозен – с. Пасарел: ТУК

Стартирахме по ранни, ранни зори – към 09:30 часа сутринта от последната автобусна спирка (автобус 5) в село долни Лозен. От там горе-долу следвахме червената маркировка на екопътеката, водеща към връх Половрак (Орлов поглед – превод от тракийски). По пътя минахме и през женския манастир „Свети Спас“.

След върха започнахме слизане по червено-бяло-червената маркировка на същата екопътека, която води към Пасарел. Не след дълго отбихме към Панчарево, а след това се наложи да се върнем на екопътеката, бутайки 100-тина метра по ужасно разкопан склон.

След това предприехме спускане през гъсти треви и храсти, почти без следа от пътека. В крайна сметка успяхме пак да хванем екопътеката, докато стигнем до мястото, на което се отклонихме от нея (вече по план). 

Следващия етап беше каране по равен терен, но по крайно разкопани, разбити и тежки черни пътища. Макар почти да нямаше качване, въртенето беше доста изморително. Крайната цел беше да достигнем пътека, по която да се спуснем към крепостта Урвич и да пресечем река Искър / Самоковско шосе.

За жалост, явно от години никой не е правил точно този заход от точно това място и като бяхме точно над деретата на местност Урвич, се оказахме на място където почти нямаше следи от пътека, а като намерихме някаква пътека, то преминавате по нея беше доста болезнено и трудоемко. Пътеката сечеше доста дълго, дълбоко и широко дере, като по цялата дължина имаше нападали дървета през 10-15 метра. Когато пък свършиха падналите дървета и бяхме в самата долина, то имаше изобилие от коприва и бодливи храсти, които допринасяха за идилията.

В крайна сметка стигнахме р. Искър и Самоковско шосе, обаче вече нямах сили и нерви, за да продължим по оригиналния план – към с. Железница. Поради този повод отидохме в кокалянското ханче и се погрижихме за хидро и биро-баланса.

Юли се усмихва за морална подкрепа на Биляна, която е нарамила велосипеда

За съжаление поради технически проблем Биляна не успя да завърши в рамките на контролното време и затова липсва в списъците на крайното класиране, но пък успя успешно да премине финиш линията и да впише преминаването на това трасе в личните си постижения.

Велорали Черни връх може да бъде смятано за едно от най-трудните вело състезания в категория МТБ. Трасето е около 38 километра, с обща денивелация (изкачване и спускане) 3300 метра.

Велорали Черни връх е веломаратон с трудност сравнима с тази на Витоша 100.
Разстоянието е около 38 километра, а сборната денивелация е 3300 метра.

Ето и карта на трасето:

Карта на маршрута

Това не е продуктово позициониране

По повод дългия уикенд и българските празници, нямаше как да не се отчете с един-два велопрехода.
Единият от тях беше от Кокаляне до Железница.

Ето и карта на маршрута – Тук

Снимки и видео – ТУК и ТУК 

Този маршрут се явява естествено продължение на преминаването Железница-Черни Връх-Владая с колела, което правим в памет на първото изкачване на Алеко на върха.

Всъщност замисълът беше доколкото може да повторим стъпките на Алеко още от Борисовата градина през Германския и Кокалянския манастир-до Железница и да проведем един вид подготовка за основното мероприятие.

Тръгнахме от езерото Ариана. Идеята беше да вземем рейс за Кокаляне от Окръжна болница. На самата спирка решихме да не чакаме. Въпреки ужасния трафик и липсата на лента за велосипедисти, изпреварихме всички рейсове в нашата посока  и стигнахме Кокаляне. Там си направихме традиционното лепене на гума и продължихме към Дяволския мост.

Истинският 4-дневен маршрут на Алеко и Тантилов е проучен от ентусиасти от дружество Алеко Константинов през 1985-а и описан от Георги- Момчил ПОПОВ, с когото Биляна вече се е свързала. Очакваме някой ден да минем именно по него. А сега-за нашето минаване.

От Дяволския мост до Железница сигурно има повече от един маршрут. Ние обаче се запънахме да се качим до манастира, защото оттам е минал Алеко, с което определено избрахме най-стръмния вариант. Изкачването е по козя пътека над десния бряг на реката. Едва ли е повече от 350-400 метра денивелация, но 90% си е бутане. То е описано като веломаршрут в едни други форуми, обаче не бива да забравяме, че всеки маршрут си има посока. Ние бяхме „в насрещното”, с което доста учудихме един екстремист, който се спускаше с колелото си в „правилната” посока. Манастирът е подновен и много красив. В двора му няма чешмичка, но ако помолите, ще ви налеят вода.

Манастирът

Знаем, че Алеко е спал в една мандра под манастира, което означава, че може и да е избрал по-лек път по левия бряг на реката в посока Железница, но ние се отправихме направо към вр. Манастирище. След Кокалянския манастир се върви по черен път и не след дълго се излиза на равното било на Плана. Има красиви поляни, вече обрасли с щипки и всякакви храсталаци, поради липсата на грижа от човека. Стана горещо, лично аз огладнях. На картата на Биляна имаше отбелязан заслон. Оказа се ловната хижа „Кръстат дъб.” Там хапнахме, каквото дал Господ. По оградата на хижата работеше любезен горски човек, който ни  постла покривка и ни даде да си налеем ледена вода, която беше донесъл (прекарал с джипа си) от извора. Той ни раказа защо е изчезнал кръстатия дъб. Иманяри започнали да го кълцат и да копаят в корените му и той изсъхнал. Обясни ни как да намерим и извора. Според него беше съвсем наблизо. Малко след едно „ Т-образно кръстовище”, както той се изрази. Наистина след няма километър стигнахме кръстовището (не и без да лепим гума) и продължихме в посока вр. Манастирище, загрозен от голяма антена на мобилен оператор. На това „кръстовище” изглежда може да се хване път право към Железница, но според нашия домакин, нямало смисъл, защото бил изровен. На 500 м от „кръстовището” трябваше да видим дървени „рамки” и да търсим вода в гората вляво.

Офроуд състезание

Тези 500 м се оказаха доста интересни. На правата отсечка през ливадите ни застигнаха участниците в  международното офроуд  рали „Бреслау”. Хем се нагълтахме с  прах и ни беше яд, че не можем да продължим, хем си казахме, че не всеки ден се случва човек да е зрител на подобна надпревара. Това, че нямаше никакво обезопасяване на маршрута и можеше като нищо да бъдем пометени от ревящите чудовища е само малък пропуск на организаторите.

Маскираният колоездач

Нямаше как да се върнем назад, защото се задаваха все нови и нови машини, нямаше как и да преминем напред. Бих казал: късмет, че не сме заклещени в някоя гора. Биляна направи хубави снимки и клипове, аз се маскирах с кърпата за лице. Издебнахме някакъв промеждутък и се придвижихме до водата. После подсякохме вр. Манастирище. Застигаха ни още машини, но май бяха извън класирането.

Пътят навлезе в гора и много ми заприлича на пътищата във Верила. Забравих да спомена, че на всички открити участъци, гледките към Витоша и Рила са страхотни.
После направихме спускане към една вилна зона по изровен асфалтов път, а след нея се показахме на познатото ни шосе Самоков-Железница.

Добре е да се знае, че за велосипедистите се полага да направят подсичане на пътя при един характерен завой, от който се вижда табела за европейско финансиране на рехабилитацията на Рилския водопровод.

След това излязохме на автобусна спирка над Железница-мисля последна за рейс 69. Тя сигурно си има име, но няма да го спомена. Аз я знам като място, познато ми от обиколката на Витоша и като отправен пункт за излет към Верила. Вече бях готов да си хвана  рейса, когато Биляна ме”подлъга” да се приберем по маршрута на обиколката. Обичам добрите идеи. Не се чувствах, чак отлично, защото не бях спал предната нощ и леко се притеснявах, че няма да мога да настигам Биляна на спусканията. Но щом е за каране-лесно се съгласявам.

Следващият участък сигурно е добре познат на всички, затова няма да ви отегчавам с описание. Не е труден, но е дълъг.

Относно Плана: Важните точки като ловна хижа и вода са вече в GPS-a ми.

А ето и малко допълнителна информация за вр. Манастирище от интернет:

Още един час е необходим за изкачването на вр. Манастирище. До челото му се отива по изровен коларски път. На Манастирище личат останките от старият железнишки манастир „Св. Дух“, който е бил част от Малката софийска Света гора. Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села. Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците. През юни 2001 г. родолюбивите ентусиасти Малин Месов и двама негови приятели издигнали до руините параклис със същото име.

И така, планината Верила е още едно богатство за нас, най-вече защото е подивяла, след като хората са я напуснали. Преходът е къс-около 40 км от ханче Брезите-до Клисура, но много живописен. Максимална височина-около 1250 метра, с постоянни леки изкачвания и слизания.

Пътят е предимно горски, но има и участъци, където се губи в ливади, а на места е изоран от пороите.

Необходима е подготовка: имахме карта от 92-ра година и два GPS-a, но с много постни подложки.

Тръгнахме в 0930. От Брезите до Ярлово двамата с Биляна се движихме по трасето на обиколката на Витоша. Още там скоростите започнаха да прещракват, като някакво предупреждени за технически проблеми по пътя. От Ярлово минахме през стопанския двор и завихме веднага надясно, като не слязохме в полето, а започнахме леко изкачване към Букапреслапския проход. Той е обещаващ, защото през него се стига до Чуйпетлово и до Черни връх. Оттам засякохме червената маркировка Е-4. Видяхме група туристи, които бяха печени и се занимаваха с подновяването и.

После пътят навлиза в букова гора. Малко след това има вода в дола вдясно от пътя. Маркирал съм точка, защото след това чак до махалата Яребковица не видяхме вода, освен под формата на дълбоки локви. След известно време се излиза на характерна полянка до далекопровод. Там има разклон за с. Лисец. Всъщност има три пътя, на вас ви трябва средния. След още известно време, следва полянка, където от основния път вляво се отделя Е-4. Има табелка в тревата с надпис „за с. Клисура“. Ако продължите напред, след 1.5 км стигате до Шунина махала, част от село Яребковица. Много е живописно, особено изгледът към двата върха Голям и Малък Дебелец. Хора почти няма, макар да се твърди, че двама души живеят целогодишно. Няма ток, но има вода.

Приемаме, че след тази живописна отбивка се връщате не основното трасе на Е-4, защото много от останалите пътища от картата са зараснали.  Следващите 10-ина километра трябва много внимателно да се оглеждате за маркировката, защото на почти всички характерни разклони е трудно забележима. GPS-ът помага. Малко след обяд, решихме да опитаме изнасяне от билото към с. Ковачевци, за да се приберем през Железница, но  така и не намерихме разклона, въпреки, че бяхме много близо до него (местността се казваше Мечи кости). Продължихме си из пътя за Клисура и малко преди края на изкачването, Биляна счупи дерайльор. Някакъв клон го беше закачил. Оказа се непоправима щета, а и нямахме клещи, чукове и други подобни. Ипровизирахме, понеже тя си носеше машинка за верига. Елиминирахме обтегача и направихме колело с една скорост. Не стана от първия път, защото се оказа, че ако не е правилно преценена дължината на веригата и ако предния и задния венец не са в една равнина , веригата се опитва да заеме най-удобното положение и заклинва.

Ремонтът ни глътна ценно време и си повикахме Деница да ни евакуира към 20 часа от стария път за Самоков. Благополучно слязохме в Клисура и после си обиколихме по шосе до Ковачевци, с което направихме почти пълен кръг. С аварията на Биляна, нямаше как да стигнем до Железница, но бяхме доостатъчно близо.  Деница пристигна на хоремага в Ковачевци, тъкмо като си допивах бирата.

Имаше залез, много щъркели, и изобщо беше приятно. Общия километраж за деня – към 65 км. В оптималния вариант са прави малко по бързичко и се финишира в Железница, откъдето се хваща рейса. Тогава километрите ще станат около 80, а последната отсечка е леко нагоре, така че трябва да сте си спестили сили. Маршрутът има варианти-през Диканя и махалата Лисец до билото или по билото със слизане до Сапарево и Сапарева баня. От полето след Ярлово също може да се качите на билото. Може би е по-кратко, но е по-стръмно.