Нека почетем идването на пролетта като да извадим колелетата и да започнем активно да караме. Тази неделя (25.03) ще открием велосезона с изкачване вр. Дупевица (1256 м.)

Тръгваме от сборния ни пункт на велоалеята на бул. Цар Борис III при кръстовището с бул. Тодор Каблешкови и се насочваме към кв. Горна баня, където ще може да се налее минерална вода от чешмата (водата е топла). След това се минава през Бонсови поляни и се достига до вилна зона Люлин. От там се отклоняваме по пътя за някогашното военно поделение, в чиито район всъщност се намира и нашата цел вр. Дупевица. Там ще хапнем и ще се насладим на страхотна гледка към София и Витоша (надявам се да няма мъгла).

Обобщена информация:

Организатор и отговорник: Биляна Гатева GSM:0877 111 006; email: b.gateva@abv.bg
Място и час на среща: 10:30 ч. на велоалеята на бул. Цар Борис III при кръстовището с бул. Тодор Каблешков
Категория: планинско колоездене
Денивелация: ~ 600 м.

Необходимо оборудване: планински велосипед, предпазна каска и ръкавици, дъждобран или яке, което е водонепропускливо, резервни дрехи
Вода: между 500 мл. и 1 л., може да се налее вода от чешмата в кв. Горна баня.
Храна: Подкрепителни десерти или сандвич

Между водачът и последния от групата ще е осигурена радиокомуникация.

При лоши метеорологични условия мероприятието може да бъде отменено, за което заявилите участие ще бъдат своевременно уведомени.

Който от вас иска да участва да се свърже с организатора и да му съобщи до 24:00 ч на 24.03!!!

Маршрутът беше кв. Овча купел – Горна Баня – вр. Дупевица (Люлин планина) – Владая – кв. Овча купел.

Сутринта в 11:00 часа се събрахме 5 човека в кв. Овча купел и потеглихме под лъчите слънцето. Беше топло, но не прекалено и подухваше лек ветрец за да спомага вентилацията. Маршрута е изключително приятен, тъй като прелива много плавно от чисто градски към планински, минавайки през съмнителните междублокови пространства на Овча купел.

Минахме покрай стадион Славия и веднага свихме по протежението на Владайската река. Пресякохме бул. Никола Петков и навлязохме като хайдути в Горна Баня, като си починахме за прясна вода. От там започнаха резките баири и голямото потене. Естествено не беше въобще лесно, особено за първо каране. На двама от участниците им изтръпнаха задниците за седмица на пред, а един му идваше да колабира.

Навлизане в Люлин планина

Не след дълго излезнахме от нагорнищата в Горна Баня и навлязохме в Люлин планина. Там за наше щастие баирите станаха толкова непоносими, че редувахме бутане и каране, според това дали имаше хора на близо. Биляна беше планирала всяка почивка и въпреки стръмния терен се придвижвахме доста ефективно.

Времето започна да се смръчава, а в околните долини си личеше, че вали дъжд. Започна да ни подухва и не чак толкова приятен вятър. По някакъв хубав късмет не ни запраска на върха и го качихме успешно.

На връх Дупевица

След като се наснимахме и наядохме под заплашителните облаци, отидохме да разгледаме и луксозните стари бункери останали от някогашното военно поделение.

Започнахме бързо и екстремно слизане към Владая в стил перничански downhill. Когато се наложи да излезем от някогашния коларски път, се оказа че пътеката към Владая е брутално разорана от мотори, джипове ATV-та и тем подобни съоръжения за хора които не могат да въртят. Освен това беше и прилично неизсъхнало от стопения сняг. За жалост 3ма от групата не можеха да се спускат по такъв терен, но и другите двама едвам не си загубиха обувките в дълбоката кал.

В крайна сметка чевръсто стигнахме във Владая, където Юли ни приюти на по мръвка, бира и кой, каквото си е взел от магазина.

На път към София през дефилето на Владая късмета ни напусна, а дъжда ни настигна, но такъв е живота на колоездача!