Да ходим или да не ходим? Ще се чакаме ли сутринта някъде или ще отменяме събитието? Почти всички ли се отказаха? Ами оранжевия код, многото сняг и силния вятър? Ами ще стигне ли колата до горе?

Накрая решихме да теглим една майна на новинарските емисии и на съветите от близки и познати. Станахме в 7 сутринта и до 9 вече се бяхме натоварили по колите, потеглили към the Мальовица !!!

Макар и само 1 кола хора останали, настроението беше подобаващо, а времето омагьосващо. Снега още не беше натрупал и Цецо безпроблемно ни събра от всевъзможни квартали на Столицата и се отправихме към Мальовица през с. Железница.

По стара прабългарска традиция се отбихме през баничарницата на Самоков. Там докато хапвам кифла с шоколад на снежния фон  и пия айрян, осъзнах, че това са най-добре похарчените лев и десет през живота ми до момента.

След това мое прозрение, пак се накачулихме в колата и докато се усетим, вече бяхме потопени в невероятна зимна приказка, обградени от огромни заснежени борове, буксувайки по пътя на горе. Паркирахме в една преспа и не след дълго вече си стоях на леглото и четох невероятното литературно произведение – „Измервания в Електрониката“ от Иван Стоянов.

След има-няма 20 минути дойде бат Наско и ни попита: „Момци, какво ще правим?“.

Ние както се бяхме паркирали по леглата, го гледахме умно и се чудихме какво да отговорим. На едни им се ядеше, на други им се спеше, абе въобще никаква дисциплина. В крайна сметка, с думи и жестове Наско ни показа правия път и до 15 минути вече бяхме нахлузили панталони, обувки и гети, само къде не подостряхме щеките.

Потеглихме на фона на нереалния зимен пейзаж, а снега валеше и си валеше на тежки, мокри и красиви парцали. Бяха пуснали и двата влека пред ЦПШ „Мальовица“ и хората бързаха да изпробват ските върху пресния снежец.

С толкова много сняг наоколо, всички се радвахме като малки деца,  а аз бутах снега от клоните на боровете върху главите на другите.

Беше толкова тихо, че загубихме представа за времето и просто вървяхме с усмивки на лицата, въртяхме се наляво и надясно, за да оглеждаме невероятния пейзаж. Като добавим и блаженото чувство да си обграден и защитен от гигантски заснежени борове, душевния екстаз беше пълен.

Скоро разпознахме и чешмичката по пътя. След като я разкопахме и направихме пъртина до нея, успяхме да си напълним ледовита и освежаваща вода. Завладени от мощното спокойствие, тихо и спокойно продължихме нашия път към хижа Мальовица.

Снежната гора

Бавно и славно излязохме в откритата част на Мальовишката долина. Още бяхме завладени от красивите гледки, но около нас вече бяха надвиснали масивните скални гиганти,  свидетели на многобройни алпийски драми.Времето напредна, а ние отседнахме в хижата, за да пием по чай и да хапнем. Вътре ни очакваше пламтяща печка и множество отпочиващи туристи. Пихме по 1-2 чая, хапнахме по 1-2 боба, та взехме да кроиме планове за бъдещето на ТД „Боерица“.

Казах, че тази година ще карам курс по алпинизъм, пък каквото ще да става, а Наско взе, че предложи ние да си организираме такъв.

Речено – сторено, говорихме с новата хижарка, обсъдихме ключовите моменти и направихме няколко бързи и груби калкулации.

Скоро ще обявим дати, цени и възможни формати за курса по алпинизъм!

След като се наговорихме, наядохме и напоихме, взехме да потегляме и надолу към ЦПШ-то.

Като се прибрахме, един по един като талпи изполягахме за един късно-следобеден сън. Към 18:00 отидохме да вечеряме, а две-три ракии по-късно съседната група извади един акордеон и се започнаха старите планински песни. Бяхме свидетели на една уникална, но за жалост изчезваща култура.

Стана време за сън и задружно се отправихме към леглата. Съдейки по неспиращия сняг, осъзнавахме, че утре ще ни чака много тежък и много интересен преход до върха. Въпреки това, никой от нас не подозираше с колко  планино-мазохизъм щеше да бъде изпълнен утрешния ден.

Линк към ден втори.

По-подготвените ще се оборудваме с пикели, котки и въже ще направим траверс алпийски стил от вр. Мальовица през Еленка, Петлите, Орловец и Злия зъб.

Хората, които не искат да си почиват екстремно могат да се разходят до вр. Мальовица или до езерата в околността.

Ако няма достатъчно сняг ще има преход до хижа Иван Вазов.

Който желае да се включи да пише на Биляна Гатева или да звънне на Наско Сираков (Контакти).

Снимки от 2013. Снимки от последната зима.