Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и тази година традиционно организираха серия от ски турове MadGoat Tours. Планирахме да се включим в тяхното събитие, та поне един човек успя да отиде.

Идеята беше да се съберем заедно и да покараме в района на Мальовица с лек екстремен привкус. Много хора се отказаха, поради прогнозите за дъжд и лошо време, но това не спря останалите (около 15 човека) да отидем. Водач ни беше Момчил Панайотов – основател на БАССЕС, който освен че ни прекара невредими, ни и научи на доста неща (изключвайки мръсните вицове).

Качихме се още петък вечерта, кой след работа, кой след университет. Паркирахме на ЦПШ Мальвоица и от там около час със ски на гръб и на крака до хижа Мальовица. Сняг криво-ляво имаше, но на места беше доста неприятно минаването, а и реката беше доста пълноводна. Последваха 2-3 часа ядене, пиене и мръсни вицове.

Утро в планината

Събота станахме в 7 и тръгнахме в 08:30 към връх Мальовица. Времето беше облачно, но на магия се разминахме с дъжда.

Нагоре

Бъхтихме 3 часа до билото, където ни запраска такъв вятър, че никой не му се ходеше баш до върха. Навсякъде около нас валеше дъжд, но точно над нас нямаше дъждовен облак.От там започнахме тактично и бавно спускане към трета тераса.

Като начинаещ скиор успях да падна само два пъти, което си беше лично постижение, особено като се вземе предвид и изключително трудния за каране сняг.

На трета тераса се разделихме на две групи. Едните слязоха към втора тераса, а другите се качихме до връх Безименен. Където имаше също много хубава гледка.

От върха пуснахме през един доста стръмен и много разбит улей, където снега беше на огромни буци (някои по метър диаметър).

връх Безименен и линия на спускане погледнато от трета тераса

От там се събрахме всички и започнахме спускане обратно към долината и хижа Мальовица.

Поглед към Мальовишката долина

На първа тераса част от хората (най-нацепените и надъханите) тръгнаха към Овчарския улей, за да спуснат легендарния Заешки улей. Останалите ги дебнахме от хижата. Отне им много време, очевидно и енергия за да се качат. По едно време ги объркахме с планиски кози, които спуснаха улея на шус. Не след дълго успяха успешно да се качат и да спуснат улея.

Заслужихме си обилен обяд и много бира. Последва дълго ядене, пиене, тия три неща. Важното е, че имаше достатъчно домашна ракия, така че никой да не го преследва мускулна треска и достатъчно бира, да не пресъхнем от ракията.

Неделя станахме в 7 и тръгнахме в 8. Не беше спирало да вали от събота следобед и нямаше прогнози да спира… някога. Последва естествено разделение на две групи – слизащи към ЦПШ и качващи към Камилата. Дъждът беше изключително ситен, а вятъра силен. Стигнахме първа тераса, а там дъждът се засили, но пак не се отказахме.

Поглед към Камилата

Улея водещ към Камилата се оказа доста стръмен и го качвахме с много серпентини. Въпреки това някои от нас поддаваха на всяка трета крачка и обръщане. Не смеех да си извадя нито телефон, нито камера за да не тръгна надолу по склона. В крайна сметка след изморително, но кратко качване, решихме че е време за дългоочакваното спускане. Започнахме да се приготвяме на стръмния склон, а дъждът вече преминаваше в чиста суграшица.

Поглед от склона на Камилата към линията за спускане

Последва едно страхотно спускане в слегналия от дъжда сняг. В този сняг беше изключително по-лесно да навигирам тънките си (за фрийрайд) ски и преживяването беше невероятно и доста адреналинно.

В крайна сметка се прибрахме мокри до кости в хижата, където само си пакетирахме багажа и повечето се изнизахме към ЦПШ-то, преди да умрем от хипотермия.

Слизането беше изключително тегаво заради още по-малкото сняг и необходимостта от прекосяване на клекове, реки, камъни, кал, чакъл и каменнен мост. Въпреки това не разбихме кантовете на бордовете и ските си, което си беше постижение.

Така завърши сагата, за тези от нас, които си тръгнахме в неделя. Изпълнени с невероятната енергия на Мальовица, останахме със спомени за екстремните спускания и забавните вечери в хижата.