ТД „Боерица“ и Велоучилище „МТБ-БГ“ ви канят на курс по планинско колоездене!

Основна цел ще бъде да подобрим уменията си за каране по пресечен терен, включително и по технични и трудни планински пътеки!

Ще упражняваме различни елементи от карането с помощта на инструктор – Любомир Ботушаров – създател на MTB-BG.com.

В рамките на три дати ще посетим различни пътеки край София, съответно:

– 01 май, Локорско и Войнеговци – за начинаещи
– 29 май, Кътина – за напредващи/напреднали
– 26 юни, Витоша, от „Червената шапчица“ към Владая – за напредващи/ напреднали.

!!! Моля, имайте в предвид, че местата за 1-ви май са запълнени вече.

Всеки участник може да избере, според нивото и желанието си, дали да участва и в трите дни или само в един или два от тях. Максималният брой участници в рамките на всеки от дните е 15 човека.

През първия ден ( 01 май) курсът ще е за ниво начинаещи по кратък маршрут над с. Войнеговци, а през втория и третия ден (29 май и 26 Юни) нивата за обучение ще са напредващи и напреднали.

Карането с елементи на обучение ще бъде по сравнително кратки маршрути (10 км първия ден, 15-20 км втория и третия ден), но въпреки това ще отнема цял ден, защото по време на спускането се правят много спирания, повторения и т.н.

Ще има също така и начални, междинни или финални упражнения на подходящи места.

Подробната програма за двата дни на събитието ще бъде обявена около седмица преди провеждането му, защото изборът на пътека ще зависи в голяма степен и от прогнозата за времето, но като цяло се пригответе за целодневни карания и вземете подходящите неща в раницата – тънко яке, суха храна за из път, достатъчно вода.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ:
– Да са на възраст 18 години или повече.
– Да носят каска и ръкавици по време на упражненията – задължително!
– Препоръчително е да носят и допълнителна защитна екипировка – очила, наколенки, налакътници и др.
– Да участват с изправен планински велосипед.
– Да са заплатили таксата за участие.
– Да подпишат Декларация за освобождаване от отговорност (на място).
– Задължително е всеки участник да има Планинска застраховка и застраховка „Злополука“.
*Тези застраховки могат да ви спестят разходи в случай на травма, оказване на първа помощ, спасяване в планината и други неприятни ситуации.

Организаторите на събитието не носят отговорност за каквито и да е разходи, възникнали за участниците във връзка с такъв инцидент.

Записването става след изпращане на имейл; td.boeritsa@gmail.com на:
– Три имена
– Телефон за връзка
– Платена такса за учатие

Такса за участие:

– За една от датите – 40 лв
– За две от датите – 75 лв
– За трите дена – 90 лв

Ранно записване до 26.04.2021г. – 20% отстъпка!

За членове на ТД “ Боерица 20% отстъпка!

Таксата може да бъде платена на месечните сбирки на ТД :Боерица“ или по банка:
БАНКОВИ ДЕТАЙЛИ
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК – клон Бизнес Парк, София
IBAN -BG82UNCR70001523500091
BIC – UNCRBGSF

Основание: МТБ Обучение ( с посочване на датата или датите на които ще присъствате) и две имена.

Записването е до изчерпване на местата!

Възможна е промяна на някоя от датите при неблагоприятни метеорологични условия!

За въпроси: тел: 089 75 75 884

Линк към ФБ събитие -> линк

Малко кадри от миналогодишното ни обучение!

📍 Място на среща 1:
На ъгъла на бул. Тодор Каблешков и бул. България
(на спирката на автобус 64 в посока Бояна)
⏱ Час на тръгване: 18.00 часа

📍 Място на среща 2:
На ъгъла на ул. Беловодски път и ул. Панорамна
(пред магазин БМ Маркет)
⏱ Час на срещата: 18.30 часа

Изкачване до Златните Мостове по смесен маршрут – пътеки и асвалтов път.
Приблизително време на пристигане 20:30-21:00 часа.
Почивка около 30 мин.
Обратно спускане по асвалтов път приблизително 30 мин.

👕 🚲 Необходима екипировка:
– Каска
– Фенер
– Задни светлини
– Вода
– Сухи дрехи

📳 Телефон за връзка:
0988866562 – Явор Бозаджиев

На 13 Юли, Събота планираме дуатлон София – Мальовица – София, разделен в 3 етапа.
Чакаме се в 05:00 на пазара в Красно село, закусваме по една веган баница с масло, сирене и яйца и стартираме.

Етап 1 Велосипеден: София – Бистрица – Железница – Ярема – Самоков – Говедарци – ЦПШ Мальовица. Разстояние ~ 85км 2100м D+/1000м D- с приблизително време за преминаване 5 часа;

Етап 2 Пешеходен/Бегачески: ЦПШ – вр. Мальовица – ЦПШ. Разстояние ~ 14km 1000м D+/1000м D- с приблизително време за преминаване 4 часа;

Етап 3 Велосипеден: ЦПШ Мальовица – Говедарци – Самоков – Ярема – Железница – Бистрица – София. Разстояние ~ 85км 1000м D+/2100м D- с приблизително време за преминаване 4 часа;

Времената за преминаване са ориентировъчни и не включват почивките, но няма да се размотаваме излишно.
Трасето позволява използване на шосеен или планински велосипед и нарочно минава през Ярема с цел избягване на автомобилния трафик. При влошаване на времето събитието може да се отмени, отложи за следващ уикенд или да не стигнем до самия връх.

Задължителна екипировка:
– Планинска застраховка;
– Технически изправен велосипед;
– Каска, резервна гума, лепенки, вело инструмент;
– Предни и задни вело светлини, челник;
– Тънка шапка/бъф и тънки ръкавици;
– Тънко яке или ветровка;
– Удобни дрехи и обувки за колоездене и бягане;
– Храна и вода – енергийни барчета, гелове, изотоник;

Всеки може да избере да вземе повече неща, но те ще тежат. За 170км колоездене всеки допълнителен грам е болка 🙂 Целта е да сме максимално леки и да носим само необходимата екипировка.

Събитието е подходящо за хора в добро физическо и психическо състояние и предполага продължително физическо натоварване. Дискомфорт ще има 🙂 Моля, преценете възможностите си или пък ги предизвикайте. Ще стартираме по тъмно и най-вероятно ще финишираме по тъмно. Осигуряваме много fun и пот, а обогатяването на речника ви от псувни е гарантирано.

За контакти:
Христо Царев 0876647475

В рамките на два дни ще посетим две различни пътеки край София – през първия ден ( събота, 8 юни) ще загреем с по-лек терен над с. Желява, а през втория (неделя, 9 юни) ще се изправим пред още по-интересни препятствия в ПП Витоша, от Боянското езеро надолу (като има и резервен вариант за пътека над с.Кътина, ако витошките пътеки са кални). И на двете места ще упражняваме различни елементи от карането с помощта на инструктор в лицето на Любомир Ботушаров от MTB-BG.com.

Карането с елементи на обучение ще бъде по кратки маршрути (10-15 км), но въпреки това ще отнема цял ден, защото по време на спускането се правят много спирания, повторения и т.н. Ще има също така и начални, междинни или финални упражнения на подходящи места.

Нивата, към които е насочено събитието, са напредващи и напреднали, т.е. предназначено е за хора, които вече имат някакъв опит в карането по пресечен терен, но желаят да подобрят уменията си за каране на по-трудни терени. И все пак пътеките няма да са от най-трудните (особено пътеката над Желява, т.е. първия ден), за да може да направим градация и по-неуверените също да се включат и да изпитат удоволствие, научавайки нещо полезно.

Може да участвате както в двата дни, така и само в някой от тях. Максималният брой участници в рамките на всеки от дните е 15 човека.

Програмата за двата дни на събитието ще бъде обявена около седмица преди провеждането му, защото изборът на пътека за втория ден ще зависи в голяма степен и от прогнозата за времето, но като цяло се пригответе за целодневни карания и вземете подходящите неща в раницата – тънко яке, суха храна за из път, достатъчно вода.

Таксата за членове на ТД “ Боерица“ за участие е 50 лв. за двата дни или 25 лв. за един ден.
Такса за всички желаещи които не са членове на ТД „Боерица“ е 60 лв. за двата дни или 30 лв. за един ден.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ:
– Да са на възраст 14 години или повече.
– Да носят каска и ръкавици по време на упражненията – задължително!
– Препоръчително е да носят и допълнителна защитна екипировка – очила, наколенки, налакътници и др.
– Да участват с изправен планински велосипед.
– Да са заплатили таксата за участие (заплаща се на място преди започване на обучението).
– Да подпишат Декларация за освобождаване от отговорност (на място). За непълнолетни участници декларацията се попълва от родител/настойник.
– Препоръчително е всеки участник да има Планинска застраховка и застраховка „Злополука“.
*Тези застраховки могат да ви спестят разходи в случай на травма, оказване на първа помощ, спасяване в планината и други неприятни ситуации. Организаторите на събитието не носят отговорност за каквито и да е разходи, възникнали за участниците във връзка с такъв инцидент.

Задължително е предварително записване на td.boeritsa@gmail.com, като посочите конкретните дни в които искате да се включите.След потвържедние от наша страна в рамките на 3 дена трябва да заплатите таксата за участие.

БАНКОВИ ДЕТАЙЛИ
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК – клон Бизнес Парк, София
IBAN -BG82UNCR70001523500091
BIC – UNCRBGSF

Тръгваме от сборния ни пункт на велоалеята на бул. Цар Борис III при кръстовището с бул. Тодор Каблешкови и се насочваме към кв. Горна баня, където ще може да се налее минерална вода от чешмата (водата е топла). След това се минава през Бонсови поляни и се достига до вилна зона Люлин. От там се отклоняваме по пътя за някогашното военно поделение, в чиито район всъщност се намира и нашата цел вр. Дупевица. Там ще хапнем и ще се насладим на страхотна гледка към София и Витоша (повярвайте цялото това качване си заслужава).

Обобщена информация:

За контакт: Биляна Гатева
GSM:0877 111 006;
email: b.gateva@abv.bg

Място и час на среща: 09:45 ч. на велоалеята на бул. Цар Борис III при кръстовището с бул. Тодор Каблешков (до Автогара Овча купел)
Категория: планинско колоездене

Денивелация: ~ 600 м.

Примерен трек >>> https://my.viewranger.com/track/details/MjgyNjY1Nw==

Необходимо оборудване: планински велосипед, предпазна каска и ръкавици, дъждобран или яке, което е водонепропускливо, резервни дрехи
Вода: между 500 мл. и 1 л., може да се налее вода от чешмата в кв. Горна баня.
Храна: Подкрепителни десерти или сандвич

Между водачът и последния от групата ще е осигурена радиокомуникация.

При лоши метеорологични условия мероприятието може да бъде отменено, за което заявилите участие ще бъдат своевременно уведомени.

Който от вас иска да участва да се свърже с нас и да ни съобщи, за да знаем колко човека очакваме.

Track от маршрута + статистика за него: ТУК
Описание на екопътеката с.Лозен – с. Пасарел: ТУК

Стартирахме по ранни, ранни зори – към 09:30 часа сутринта от последната автобусна спирка (автобус 5) в село долни Лозен. От там горе-долу следвахме червената маркировка на екопътеката, водеща към връх Половрак (Орлов поглед – превод от тракийски). По пътя минахме и през женския манастир „Свети Спас“.

След върха започнахме слизане по червено-бяло-червената маркировка на същата екопътека, която води към Пасарел. Не след дълго отбихме към Панчарево, а след това се наложи да се върнем на екопътеката, бутайки 100-тина метра по ужасно разкопан склон.

След това предприехме спускане през гъсти треви и храсти, почти без следа от пътека. В крайна сметка успяхме пак да хванем екопътеката, докато стигнем до мястото, на което се отклонихме от нея (вече по план). 

Следващия етап беше каране по равен терен, но по крайно разкопани, разбити и тежки черни пътища. Макар почти да нямаше качване, въртенето беше доста изморително. Крайната цел беше да достигнем пътека, по която да се спуснем към крепостта Урвич и да пресечем река Искър / Самоковско шосе.

За жалост, явно от години никой не е правил точно този заход от точно това място и като бяхме точно над деретата на местност Урвич, се оказахме на място където почти нямаше следи от пътека, а като намерихме някаква пътека, то преминавате по нея беше доста болезнено и трудоемко. Пътеката сечеше доста дълго, дълбоко и широко дере, като по цялата дължина имаше нападали дървета през 10-15 метра. Когато пък свършиха падналите дървета и бяхме в самата долина, то имаше изобилие от коприва и бодливи храсти, които допринасяха за идилията.

В крайна сметка стигнахме р. Искър и Самоковско шосе, обаче вече нямах сили и нерви, за да продължим по оригиналния план – към с. Железница. Поради този повод отидохме в кокалянското ханче и се погрижихме за хидро и биро-баланса.

Това не е продуктово позициониране

По повод дългия уикенд и българските празници, нямаше как да не се отчете с един-два велопрехода.
Единият от тях беше от Кокаляне до Железница.

Ето и карта на маршрута – Тук

Снимки и видео – ТУК и ТУК 

Този маршрут се явява естествено продължение на преминаването Железница-Черни Връх-Владая с колела, което правим в памет на първото изкачване на Алеко на върха.

Всъщност замисълът беше доколкото може да повторим стъпките на Алеко още от Борисовата градина през Германския и Кокалянския манастир-до Железница и да проведем един вид подготовка за основното мероприятие.

Тръгнахме от езерото Ариана. Идеята беше да вземем рейс за Кокаляне от Окръжна болница. На самата спирка решихме да не чакаме. Въпреки ужасния трафик и липсата на лента за велосипедисти, изпреварихме всички рейсове в нашата посока  и стигнахме Кокаляне. Там си направихме традиционното лепене на гума и продължихме към Дяволския мост.

Истинският 4-дневен маршрут на Алеко и Тантилов е проучен от ентусиасти от дружество Алеко Константинов през 1985-а и описан от Георги- Момчил ПОПОВ, с когото Биляна вече се е свързала. Очакваме някой ден да минем именно по него. А сега-за нашето минаване.

От Дяволския мост до Железница сигурно има повече от един маршрут. Ние обаче се запънахме да се качим до манастира, защото оттам е минал Алеко, с което определено избрахме най-стръмния вариант. Изкачването е по козя пътека над десния бряг на реката. Едва ли е повече от 350-400 метра денивелация, но 90% си е бутане. То е описано като веломаршрут в едни други форуми, обаче не бива да забравяме, че всеки маршрут си има посока. Ние бяхме „в насрещното”, с което доста учудихме един екстремист, който се спускаше с колелото си в „правилната” посока. Манастирът е подновен и много красив. В двора му няма чешмичка, но ако помолите, ще ви налеят вода.

Манастирът

Знаем, че Алеко е спал в една мандра под манастира, което означава, че може и да е избрал по-лек път по левия бряг на реката в посока Железница, но ние се отправихме направо към вр. Манастирище. След Кокалянския манастир се върви по черен път и не след дълго се излиза на равното било на Плана. Има красиви поляни, вече обрасли с щипки и всякакви храсталаци, поради липсата на грижа от човека. Стана горещо, лично аз огладнях. На картата на Биляна имаше отбелязан заслон. Оказа се ловната хижа „Кръстат дъб.” Там хапнахме, каквото дал Господ. По оградата на хижата работеше любезен горски човек, който ни  постла покривка и ни даде да си налеем ледена вода, която беше донесъл (прекарал с джипа си) от извора. Той ни раказа защо е изчезнал кръстатия дъб. Иманяри започнали да го кълцат и да копаят в корените му и той изсъхнал. Обясни ни как да намерим и извора. Според него беше съвсем наблизо. Малко след едно „ Т-образно кръстовище”, както той се изрази. Наистина след няма километър стигнахме кръстовището (не и без да лепим гума) и продължихме в посока вр. Манастирище, загрозен от голяма антена на мобилен оператор. На това „кръстовище” изглежда може да се хване път право към Железница, но според нашия домакин, нямало смисъл, защото бил изровен. На 500 м от „кръстовището” трябваше да видим дървени „рамки” и да търсим вода в гората вляво.

Офроуд състезание

Тези 500 м се оказаха доста интересни. На правата отсечка през ливадите ни застигнаха участниците в  международното офроуд  рали „Бреслау”. Хем се нагълтахме с  прах и ни беше яд, че не можем да продължим, хем си казахме, че не всеки ден се случва човек да е зрител на подобна надпревара. Това, че нямаше никакво обезопасяване на маршрута и можеше като нищо да бъдем пометени от ревящите чудовища е само малък пропуск на организаторите.

Маскираният колоездач

Нямаше как да се върнем назад, защото се задаваха все нови и нови машини, нямаше как и да преминем напред. Бих казал: късмет, че не сме заклещени в някоя гора. Биляна направи хубави снимки и клипове, аз се маскирах с кърпата за лице. Издебнахме някакъв промеждутък и се придвижихме до водата. После подсякохме вр. Манастирище. Застигаха ни още машини, но май бяха извън класирането.

Пътят навлезе в гора и много ми заприлича на пътищата във Верила. Забравих да спомена, че на всички открити участъци, гледките към Витоша и Рила са страхотни.
После направихме спускане към една вилна зона по изровен асфалтов път, а след нея се показахме на познатото ни шосе Самоков-Железница.

Добре е да се знае, че за велосипедистите се полага да направят подсичане на пътя при един характерен завой, от който се вижда табела за европейско финансиране на рехабилитацията на Рилския водопровод.

След това излязохме на автобусна спирка над Железница-мисля последна за рейс 69. Тя сигурно си има име, но няма да го спомена. Аз я знам като място, познато ми от обиколката на Витоша и като отправен пункт за излет към Верила. Вече бях готов да си хвана  рейса, когато Биляна ме”подлъга” да се приберем по маршрута на обиколката. Обичам добрите идеи. Не се чувствах, чак отлично, защото не бях спал предната нощ и леко се притеснявах, че няма да мога да настигам Биляна на спусканията. Но щом е за каране-лесно се съгласявам.

Следващият участък сигурно е добре познат на всички, затова няма да ви отегчавам с описание. Не е труден, но е дълъг.

Относно Плана: Важните точки като ловна хижа и вода са вече в GPS-a ми.

А ето и малко допълнителна информация за вр. Манастирище от интернет:

Още един час е необходим за изкачването на вр. Манастирище. До челото му се отива по изровен коларски път. На Манастирище личат останките от старият железнишки манастир „Св. Дух“, който е бил част от Малката софийска Света гора. Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села. Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците. През юни 2001 г. родолюбивите ентусиасти Малин Месов и двама негови приятели издигнали до руините параклис със същото име.