Всичките снимки можете да видите тук.

Макар и не много, в Португалия има достатъчно планини, които човек може да посети и които значително се различават от нашите като релеф и растителност. На всичкото отгоре всяка планина е с различен климат и растителност, тъй като в тази страна се срещат поне 3 климатични зони.

Първата планина, при която се занесохме, се намира в северна Португалия. В интерес на истината част от нея влиза и в Испания.

Serra do Geres Panoramic view

Името ѝ е Serra do Geres и е известна с множеството си водопади, вирчета, езера и къмпинги. Освен това е едно от малкото места в Португалия, където се е запазила естествената растителност на страната. Поради тази ѝ растителност, част от планината е забранена за туристи или каквито и да е било други индивиди. А ако човек иска да премине през тази зона, трябва да плати 2 евро и не трябва да спира по пътя. Друга причина за тези строги мерки е множеството застрашени животни, които се срещат там, като например вълците.

Първия ден станахме в 5 сутринта, след цели 2 часа сън и се запътихме към гарата в Aveiro. Там разбрахме, че към нас ще се присъединят и двама португалци, на които също им се пътува. Така набързо се оформихме две групи – едните с кола, другите с транспорт и тръгнахме на пътъшествие.

За да стигнем от Aveiro до Serra do Geres, трябваше да изминем над 150 километра, като за целта сменяхме два влака (Аveiro – Porto и Porto – Braga), както и един автобус (Braga – Parque de Campismo da Vidoeiro).

В Braga трябваше да чакаме около 3 часа за автобуса, за това и се възползвахме от възможността да разгледаме град с население не по-голямо от това на Младост, но за сметка на това, с над 40 катедрали и църкви.

Braga center

Braga – 2

След една хубава обиколка и пазаруване, дойде време и за хапване по студентски.

Манджа на октрито

В крайна сметка си хванахме автобусчето и за час и половина се закарахме почти до границата с Испания, в едно курортно селце. А от там 15 минути пеша по склона, за да си стигнем до къмпинга. След това, който си носеше палатка – си опъваше, а останалите се надявахме да не вали.

Опъваме палатката

Както всеки къмпинг в Португалия, така и в този, всичко се плаща по отделно. Първо плащаш за място, после евентуално за палатка, после плащаш на човек, допълнително плащаш, ако искаш ток до палатката и тем подобни екстри, а и освен това плащаш и за паркинг. От друга страна не плащаш за да ползваш барбекю, душове, пък даже и безплатен въздух имаш. Ние като печени балканци (българи и турци), намерихме бързи решения, като да оставим колата по-далеч, да си зареждаме телефоните в банята и да не ползваме палатки. Крайната сметка излезе, че спането беше по 6.50 евро на човек. С Португалска заплата, това е като да плащаш 4-6 лева за спане.

След като се настанихме, отидохме до едно много малко вирче в къмпинга, където поскачахме и се къпехме в ледената вода.

Вечерта хапнахме барбекю и спахме като къпани, изморени след целодневния път.

На втория ден не чакахме и се втурнахме на стоп и с едната кола към най-близките водопади и вирчета за къпане.Даже се разходихме и до границата с Испания, за да се отчетем във фейсбука. От снимките може да се види на какво уникално място се намирахме. Реката беше дълга и по цялото и течение беше изпълнена с морени и вирове, които бяха перфектни за плуване и cliff jumping. За жалост не намерих подходящо място за Deep water climbing, но нямаше как да се оплача.

Първият водопад отгоре

Някои от нас се чувстваха като деца в страна на играчките – дълбока вода и места за скачане колкото щеш. Като се наскачахме, едно от момичетата почти отвлече кола, за да ни закарат на стоп обратно до къмпинга.

Вечерта беше сравнително топла, като за без палатка, но по-интересното беше как се чуваха от няколко страни гръмотевични бурии, докато над нас се виждаха звездите.

Cliff jump diving

На третия ден вече беше време за тръгване, но преди това искахме да се насладим изцяло на планината и мястото.  На стоп, пеша и с кола стигнахме до една връхна точка, от която се откриваше гледка към цялата долина, съответно и към езерото.

 Тъй като автобуса се хващаше от езерото, нямаше по-добре нещо от това да отидем и да се изкъпем в него и чак след това да си затръгваме. На стоп ни качи човек с микробус, който така караше по планинския път, че за нула време настигнахме групата с колата, която беше тръгнала с 10 минути преди нас.

Беше страшно приятна изненада, като усетихме, че водата същност беше чай, в сравнение с водата във вировете нагоре.

След като стана време, си отидохме на спирката на автобуса, кой сух, кой мокър. За щастие по древна португалска традиция, автобусите си закъсняват с по 10-15 минути, та някои успяхме да си изсъхнем на спирката. После минахме през процедурата с влаковете и за почти нула време (6-7 часа), си бяхме обратно в Авейро. Ощастливени и с лек загар, хапнахме по един бургер в 12 часа през нощта и се отправихме към вкъщи да спим.