Малка групичка от нас се изкачи до върха по маршрут от Драгалевци през м. Бай Кръстьо и Голи връх,  а след това  слязохме през м. Комините. Двама от нас  изкачиха Черни връх от Владая през м. Конярника и отново се върнаха по същия маршрут.

На върха Организаторите от  БТС ни връчиха грамота за участие в тържествата. Програмата включваше различни музикални изпълнения и рецитиране на патриотични стихотворения.

През целия ден се радвахме на хубаво слънчево време, така че си изкарахме страхотно.

Подобен маршрут правихме, лятото но 4 пъти по-дълъг, чак до село Пасарел,а от там и към Железница. Ето и линк към разказа.

Който е заинтересован – 0879 436 672 (Християн).

Благодарим на ДПП „Витоша“ за поканата на тяхното събитие по случай ден на доброволеца – 05.12.2016.

Презентацията на ТД „Боерица“

От ТД „Боерица“ присъствахме, заедно с всички други осиновители на Витоша и се опознахме. Разбрахме кои организации и компании също са заинтересовани от това да поддържат обекти на Витоша и да организират доброволчески акции.

Специално от ТД „Боерица“ имахме време да се представим с презентация пред останалите осиновители.

На върха

Бяхме малко хора, но пък успяхме да изкачим Витошкият първенец изцяло пешеходно от Драгалевци, а също и се върнахме по този начин, така че се получи една страхотна разходка, а даже може да се нарече и тренировка.
От БНТ 2 решиха, че представляваме интересна гледка с нашите клубни тениски, понесли знамето на дружеството и ни включиха в свой репортаж, посветен на събитието. Горе на върха пък БТС ни връчиха грамота.

Малко снимки: тук
Репортажът на БНТ 2: линк

На 20.08 довършихме големия мост в самото начало на пътеката м. Пазарището – м.  Боерица, отклонение от пътеката Владая – Златните мостове. Как започнахме построяването му от две 300 килограми дървета, можете да видите тук.

Първоначално търсихме с колите отбивка от която ще е най-пряко спускането на дървения материал за моста. Не беше лесно, но се случи и като по магия, точно като излизахме от колите, камиона с ритловиците ни подмина. С малко късмет след като се разкрещяхме и размахахме, човека ни видя и ни изсипа дърветата на уроченото място.

Дръвца!

След това започна забавната част по мятане на 3-метрови греди надолу по склона. Всеки експериментира с различни методи и обявихме победител за най-дълго мятане. След състезанието по хвърляне на дърво, започнахме с пренасянето до пътеката. Естествно всеки се пробва по различен начин – някои ползваха въжета и влачеха, други носеха на рамо, трети влачеха, ама без въжета.Материала беше налице, пренесен и прилежно (не)подреден. Време беше да започне отделянето на по-хубавия материал (спорно дали имаше такъв) и обработката му (белене).

Решихме, че сме много печени и не само ще направим нов, голям мост, но и ще вдигнем едно малко мостче (линк от статията за строенето му), съборено при пълноводие.
Разделихме се на два екипа. Едните трябваше да съборят и извадят счупения, стар и голям мост, а другите да извадят от реката, реновират и подсилят малкия мост.

Счупения мост.

В крайна сметка, с 300 зора начупихме и разковахме стария тежък мост, даже и го извадихме. А другата група така подсили малкото мостче, че ако ще реката и над него да минава, пак няма да го бутне (а дано). Инженера се беше обадил и бяха решили да снадят мостчето към кореновата система на дърво…. Гениално

Дойде време на скарата и бирата. Наядохме се, пийнахме по 1-2 бири, доспа ни се и продължихме работа.

Скара.

След като падна старото, дойде ред на още по-тежкото и новото. Положихме двете оформени 300-килограмови дървета и им направихме жлебове. След това си потрошихме ръцете от рязане на 80-90 сантиметрови парчета за напречно наковаване.
В крайна сметка нарязахме материала, след това си счупихме ръцете и от коване.

По време на работата върху моста.

Е поне никой не си отряза пръст или не се цапна твърде силно с опакото на теслата, което само по себе си засвидетелства за непознати по нашите ширини майсторство и организация.

По важното в цялата работа е, че направихме уникално здрав и масивен мост, който вече е достатъчно широк и за спокойно преминаване със ски или велосипед.

Мисия „Мост“ – УСПЕШНА!

Носене

От ДПП „Витоша“ ще ни предоставят 30 небелени ритловици дървен материал, с който да довършим моста, който започнахме преди няколко седмици.

На 20.08 ще се състои акцията, като сборен пункт са Златните мостове, а часът за сега е 10:00.

Програма:

10:30 – 13:30: Пренасяне на ритловиците от пътя до мястото на моста. Начало на обработката им.
13:30 – 14:30  Хапване на мешана скара и пийване на бира.
14:30 – 17:30 Довършване на обработката на ритловиците и заковаването им на моста.

Как мина последната акция по този мост, можете да видите тук.

Небезизвестната пътека- м. Пазарището – м. Боерица, тръгваща като отклонение от главната пътека с. Владая – м. Златните мостове,  вече се превръща в първокласен планински път! Освен място за отдих в началото на пътеката – беседка, масичка с пейки, огнище, отскоро има и работеща чешма с питейна сладка вода точно в началото от главната пътека (Владая – Златните). С радост открихме, че мястото набира все повече популярност като място за пикник, както и като маршрут.

Паралелно с мостостроителството, извършихме и две други дейности: закрепихме информационните табла за пътеката, осигурени от ДПП „Витоша“, както и влезнахме в хижа „Боерица“, за да оценим щетите нанесени тази година, заради безхаберието на общината.

Снимки от хижата – тук

Старият мост

Всяка година даваме всичко от себе си да поддържаме инфраструктурата – мостове, скари, стъпала и отводняване, като този път се наложи да подновим голям мост в началото на пътеката, чиято носеща греда беше изгнила.

За наш късмет имаше два огромни паднали бора по-нагоре на пътеката, които с разрешение от ДПП „Витоша“ направихме на греди.

„Двата бора“

Ръчната им обработка се оказа интересно и предизвикателно занимание, като това ни отне около 6 часа и половина ръчен труд с брадви, триони, рукан и за малко и с моторна резачка (свърши ни бензина).

Обработката в действие

Почивка преди носене

В крайна сметка стигнахме до хубави правоъгълни профили, подходящи за мостостроителство (както и за лежане).

Вече беше 18 часа, а тепърва трябваше да носим тези две 300-килограмови греди надолу по склона. Е за щастие хванахме и други хора да помагат.

Голямото носене

След като се изгърбихме да носим и двете греди, с общо тегло малко над половин тон, инженерствахме и умувахме как да ги закрепим до сегашния мост, така че да можем да довършим моста следващия път.

Едната греда е на мястото си

Остана да се наковат дъски по двете греди, както и да се бутне стария мост и всичко ще ток и жица или по-скоро дърво и пирони.

След като никой не си премаза по-съществено пръстите на краката или ръцете и никой не се нацели с брадва или рукан по крака, отчетохме акцията за успешна.

Важното е, че си направихме една здрава тренировка, с една здрава скара за обяд, а след няколко седмици ще имаме и един много хубав и здрав планински мост!

Снимки от акцията – тук.

Апокалипсис

Седмица по късно се върнахме 1 кола хора, въоръжени с лопати, триони, чукове, пирони, мотика и кози крак, решени че ще оправим моста с каквито материали намерим на място.

Качихме се с кола на около 300 метра над мястото на моста и се спуснахме натоварени с инструментите. По пътя надолу си набелязвахме паднали дървета, които може да използваме, но всичко беше дълбоко изгнило.

За наше щастие, от предишната акция с Аурубис и BEST Sofia бяха останали 4 хубави, здрави и дълги греди, както и няколко парчета по-къс дървен материал. Преди да намерим тези благинки, с Биляна си харесахме едно 6-7 метрово бичме, което да измъкнем сами до долу. В последствие се оказа, че не е било напразно и от него направихме парапет.

Докато с Биляна донесем материала, чрез някаква незнайна за мен магия – Юли и Жоро бяха успяли да махнат двете парчета от горната снимка и вече нямаше и следа от моста.

Време беше да се местят болдъри, за да направим нови основи за новото мостче.

В това голямо теглене и местене се включиха и случайни планинари, които бяха решили да се разходят по пътеката и да поснимат, за което им благодарим.

Освен това трябваше да минават камъни и от единия на другия бряг, така че пуснахме 4 греди и започнахме да плъзгаме заледените камъни по тях.

След дълго наместване на камъни и тем подобни, започнахме със същинската част. Последва дълго рязане, оразмеряване, коване, дялане, белене, оформяне, като всичко беше съпроводено от проницателна  инженерна мисъл.

След като наковахме и окомплектовахме моста, се оказа, че е станал твърде тежък и не можем да го вдигнем (pun not intended). На помощ пак се притекоха планинските фотографи от беседката наблизо и поставихме моста на мястото му.

След това направихме няколко допълните подобрения за по-приятно преминаване, както и проснахме „парапета“ до моста.

Final result

В общи  линии – 4 човека, за около 4 часа, на минусови температури, с подръчни материали, успяхме да си направим нелошо мостче. Човек може да се учуди от себе си колко продуктивен става, когато е толкова студено,че максимата е копай или умри от студ.

Нашият проект има за цел да превърнем една изоставена градинка, с изпочупени пейки в с. Владая, в красиво място за отдих и почивка.

Новите пейки

В акцията участваха най-активните членове на нашето дружество.

Получихме голяма помощ и от Ангелина Секулова, която беше нашата водеща градинарка, без която градинката ни надали би придобила същия прекрасен вид.

Новата кметица на селото – Таня Иванова също се включи. Тя показа, че е доста сръчна и сглоби нашите пейки, почти без чужда помощ.

Снимки от мероприятието – тук