Основни теми:

• Придвижване в зимната планина – характерни особенности. Опасности в зимната планина.
• Подготовка на преход в зимната планина
• Движение с котки и ледокоп по фирнован склон. Самозадържане при падане.
• Специализирана екипировка – запознаване с използвания алпийски инвентар, основни възли и обвръзки.
• Изграждане на опорни точки в снега.
• Осигуряване на партньор, едновременно осигуряване в движение (т.н. френска свръзка).
• Учебни изкачвания с прилагане на показаните техники.

Препоръчителна лична екипировка за курса Зимно планинарство:

• Туристически обувки с твърда / полутвърда подметка
• Раница с подходящ обем – поне 35 литра. По възможност – покривало против валежи.
• Подходящо за сезона и условията облекло (яке с качулка и панталон устойчиви на вятър и валежи, топлоизолиращо яке (поларено, пухено/синтетично), комплект термобельо.
• Гети – съвместими с обувките
• Телескопични щеки за ходене
• Ръкавици – поне два чифта, единият с пръсти. По възможност – устойчиви на вятър и вода.
• Резервни топли чорапи
• Зимна шапка, шал (удобен е т.н. бъф), шапка против слънце
• Очила против слънце – 3 или 4 степен на защита
• Крем против слънце с висок защитен фактор
• Ледокоп (пикел)
• Котки за ходене – съвместими обувките
• Помощно въже (прусек) – 6-7 мм/3-4 м, 2-3 карабинера (поне един с муфа), лентова примка 120-150 см или парче лента 3-4 м.
• Катерачна/планинарска седалка и каска за вертикални спортове – по възможност
• Джобно ножче
• Челник с нови батерии
• Аптечка с всичко от лична необходимост
• Термоизолиращо фолио
• Бутилка за вода с изолация против замръзване/Термос
• Запас висококалорична храна (вафли/шоколад …)
• Тоалетни принадлежности, чехли за хижата и т.н.

Инструктор:
Желязко Мечков – Планински водач и Инструктор

Цена на обучението: 180 лв.

Цена за членове на ТД „ Боерица“ : 150 лв.

Дата на провеждане на практиката:
27 и 28 Март 2021

Събираме се в 8:30 ч. на 27.03.2021 г. – Събота на хижа Мальовица

Внимание:
Записване до 21.03.2021 г. след превод на пълната сума по банка и изпращане на имейл : td.boeritsa@gmail.com
– Две имена
– Телефон за връзка

Банкови детайли:
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК – клон Бизнес Парк, София
IBAN -BG82UNCR70001523500091
BIC – UNCRBGSF
Основание:
„Курс Зимно планинарство“

За въпроси: тел: 089 75 75 884

Не са включени разходи за спане на хижата (около 15 лв), храна и транспорт, който ще бъде споделен.

Местата са силно ограничени!

Курсът ще се проведе при минимум 5 записани човека

Ще караме ски или ще правим преходи, кой каквото иска или пък и двете. Зависи изцяло от нас. Ще се спи на ЦПШ „Мальовица“ До там ще се пътува с коли на 3 – ти сутринта, а който иска може да се присъедини и по-късно.

Звънете на Биляна Гатева, за да запазим места в ЦПШ-то.

Часовникът удари 6 часа сутринта, а телефоните започнаха да ни изкарват един по един от топлите легла. Отидохме на закуска край камината в столовата на ЦПШ „Мальовица“ и се приготвихме за прехода.

Знаехме, че това, което при нормални условия е най-обикновена разходка до връх „Мальовица“, то сега щеше да е планино-мазохизъм в чист вид. Приготвихме се и потеглихме в 07:30.

Бяхме последната група тръгнала от ЦПШ-то, тъй като другите решиха да закусват в хижата. Това доста облекчи стигането до хижата, но въпреки привидната пъртина, пак ни отне час и половина. Движихме се в пълна тишина, като всеки беше погълнат от това да стъпва в стъпките на следващия, за да не пропада до колене в снега.

Стигнахме хижата, а термометъра показваше -12 градуса. Няколко човека влезнахме набързо да се стоплим за 5-10 минути и заварихме всички групи преди нас да закусват. Наско и Цецо от нашата група продължиха нагоре да правят пъртина.

Не след дълго ги застигнахме и заварихме как Наско прокопава пъртина в сняг до кръста, на драматичен фон.

От там Наско ни подканваше: „Аре бе, вие младите няма ли да дойдете да копаете, какво се мотате.“

Реших, че аз ще се пробвам отпред на пъртината и в момента в който смених Наско, съжалих за пореден път, че не си купих гети преди да дойда. От първата стъпка, крака ми вече беше потънал малко над бедрото, а обувките и панталона ми бавно се пълнеха с пресен снежец. Борбата за качването на връх „Мальовица“ официално започна.

The game is on!

Стъпка по стъпка, метър по метър се предвижвахме бавно и славно из това море от сняг.

Йосиф от нашата група, каза че не си пада по мазохизмите и се отказа. Слава богу, предаде гетите си на мен, което ми помогна да стана пълноценен снегорин за групата.

Ние продължихме нашата борба в снега, като на места затъвахме и до гърди. След 30 минути се обърнахме назад да погледнем до къде сме и какво да видим? – Хижата си стоеше спокойно зад нас, сякаш въобще не сме се отдалечили от нея.

Както си гледах в краката, надигнах глава да погледна Наско, а той от своя страна спря и се вгледа в скалите от дясно на нас. С най-спокоен глас обяви, че „Ей там пада лавина“. Веднага надигнах глава към скалите и видях как прашна маса сняг бързо и елегантно, се свличаше фронтално към нас.

Лавината падна от скалата вляво.

Прашната лавина идваше от някое високо и скрито в мъглата място, лееше се надолу по наклонената скала, а след това прелетя над вертикалния дроп, за да се стовари върху склона на който стояхме.

В следващия момент видяхме как снега се успокоява и сляга в клековете на около 100-тина метра от нас.
Погледахме скалите още малко и продължихме с ровене-ходенето нагоре към върха.

След десетина минути ни застигнаха групите, които закусваха в хижа „Мальовица“.
Благодариха ни за пъртината до момента, а ние прилежно им благодарихме, за тази която щяха те да пробиват. 

Пешеходната група се увеличи, а това позволи повече хора да се редуваме за пробиване на пъртината. Въпреки това се движихме страшно бавно.

Е, поне си имахме куче водач с нас, което не се влияеше от снежната покривка.

Стигайки втора тераса в 11 часа, осъзнахме, че с това темпо, стигането до върха ще е не само трудно, но и леко рисково.  В началото бяхме 2 групи пешеходци и 2 групи скоири засилили се към върха.

Скалите до склона, водещ към БАК

Накрая се оказа, че остава 1 група от 3ма скиори към върха и ние – 4 човека пеша.
Тогава взехме съдбоносното решение, че няма да се качваме към върха, а ще тръгнем поосока заслона на БАК, поне да видим някаква гледка. Скиорите продължиха към върха, поне те имаха някакъв шанс.

Нагоре по склона

Взимайки предвид  лавината която се изсипа пред нас на излизане от хижата, гледката над нас изглеждаше доста заплашителна.

Въпреки това си тръгнахме нагоре по стръмния склон, като се опитвахме да избягваме местата със сняг над кръста.

На места трябваше да тъпчем по 2-3 минути на място, за да можем да направим една крачка нагоре.

Естествено, всичко това си заслужаваше и навсякъде около нас имаше страховити и красиви скали и снежни улеи.

Скална красота

Куче водач

Към 12:30 вече трябваше да преустановим изкачването, за да можем навреме да се приберем в ЦПШ-то. Важното беше, че стигнахме достатъчно високо за невероятна гледка. На всичкото отгоре имахме и куче, което следвахме понякога, защото откриваше пътя с най-малко сняг.

От скалите върху които бяхме застанали, видяхме и тримата скиори, които също бяха тръгнали надолу.

Щастливи и изморени, поснимахме се на върховната гледка, хапнахме по 2-3 ябълки и марш надолу.

Гледка към отсрещните скали и улеи.

Да ходим или да не ходим? Ще се чакаме ли сутринта някъде или ще отменяме събитието? Почти всички ли се отказаха? Ами оранжевия код, многото сняг и силния вятър? Ами ще стигне ли колата до горе?

Накрая решихме да теглим една майна на новинарските емисии и на съветите от близки и познати. Станахме в 7 сутринта и до 9 вече се бяхме натоварили по колите, потеглили към the Мальовица !!!

Макар и само 1 кола хора останали, настроението беше подобаващо, а времето омагьосващо. Снега още не беше натрупал и Цецо безпроблемно ни събра от всевъзможни квартали на Столицата и се отправихме към Мальовица през с. Железница.

По стара прабългарска традиция се отбихме през баничарницата на Самоков. Там докато хапвам кифла с шоколад на снежния фон  и пия айрян, осъзнах, че това са най-добре похарчените лев и десет през живота ми до момента.

След това мое прозрение, пак се накачулихме в колата и докато се усетим, вече бяхме потопени в невероятна зимна приказка, обградени от огромни заснежени борове, буксувайки по пътя на горе. Паркирахме в една преспа и не след дълго вече си стоях на леглото и четох невероятното литературно произведение – „Измервания в Електрониката“ от Иван Стоянов.

След има-няма 20 минути дойде бат Наско и ни попита: „Момци, какво ще правим?“.

Ние както се бяхме паркирали по леглата, го гледахме умно и се чудихме какво да отговорим. На едни им се ядеше, на други им се спеше, абе въобще никаква дисциплина. В крайна сметка, с думи и жестове Наско ни показа правия път и до 15 минути вече бяхме нахлузили панталони, обувки и гети, само къде не подостряхме щеките.

Потеглихме на фона на нереалния зимен пейзаж, а снега валеше и си валеше на тежки, мокри и красиви парцали. Бяха пуснали и двата влека пред ЦПШ „Мальовица“ и хората бързаха да изпробват ските върху пресния снежец.

С толкова много сняг наоколо, всички се радвахме като малки деца,  а аз бутах снега от клоните на боровете върху главите на другите.

Беше толкова тихо, че загубихме представа за времето и просто вървяхме с усмивки на лицата, въртяхме се наляво и надясно, за да оглеждаме невероятния пейзаж. Като добавим и блаженото чувство да си обграден и защитен от гигантски заснежени борове, душевния екстаз беше пълен.

Скоро разпознахме и чешмичката по пътя. След като я разкопахме и направихме пъртина до нея, успяхме да си напълним ледовита и освежаваща вода. Завладени от мощното спокойствие, тихо и спокойно продължихме нашия път към хижа Мальовица.

Снежната гора

Бавно и славно излязохме в откритата част на Мальовишката долина. Още бяхме завладени от красивите гледки, но около нас вече бяха надвиснали масивните скални гиганти,  свидетели на многобройни алпийски драми.Времето напредна, а ние отседнахме в хижата, за да пием по чай и да хапнем. Вътре ни очакваше пламтяща печка и множество отпочиващи туристи. Пихме по 1-2 чая, хапнахме по 1-2 боба, та взехме да кроиме планове за бъдещето на ТД „Боерица“.

Казах, че тази година ще карам курс по алпинизъм, пък каквото ще да става, а Наско взе, че предложи ние да си организираме такъв.

Речено – сторено, говорихме с новата хижарка, обсъдихме ключовите моменти и направихме няколко бързи и груби калкулации.

Скоро ще обявим дати, цени и възможни формати за курса по алпинизъм!

След като се наговорихме, наядохме и напоихме, взехме да потегляме и надолу към ЦПШ-то.

Като се прибрахме, един по един като талпи изполягахме за един късно-следобеден сън. Към 18:00 отидохме да вечеряме, а две-три ракии по-късно съседната група извади един акордеон и се започнаха старите планински песни. Бяхме свидетели на една уникална, но за жалост изчезваща култура.

Стана време за сън и задружно се отправихме към леглата. Съдейки по неспиращия сняг, осъзнавахме, че утре ще ни чака много тежък и много интересен преход до върха. Въпреки това, никой от нас не подозираше с колко  планино-мазохизъм щеше да бъде изпълнен утрешния ден.

Линк към ден втори.

По-подготвените ще се оборудваме с пикели, котки и въже ще направим траверс алпийски стил от вр. Мальовица през Еленка, Петлите, Орловец и Злия зъб.

Хората, които не искат да си почиват екстремно могат да се разходят до вр. Мальовица или до езерата в околността.

Ако няма достатъчно сняг ще има преход до хижа Иван Вазов.

Който желае да се включи да пише на Биляна Гатева или да звънне на Наско Сираков (Контакти).

Снимки от 2013. Снимки от последната зима.