Прехода е доста сериозен(около 10 часа), но усилията си заслужават.

За желаещи от София, може директно да дойдат в Копривщица и след прехода ще организираме транспорт от Панагюрище. За участниците и вървели целия преход ще има изненада.

За повече информация 0885247012 Георги.

Има Рай и на земята, сгушен на високо в планината… Готови ли сте да излезем далеч от зоната си на комфорт и да се впуснем в едно приключение, което ще си заслужава!

1 ден: Тръгване от София към 07:00 часа. Ще се отправим към месността „Паниците“, където е и нашия изходен пункт за деня. А от там – право нагоре! Шегувам се! Бавно ще наберем височина докато стигнем хижа Рай. Ще отпочинем и ще отидем да се полюбуваме на водопад „Райското пръскало“. Вечерта ще се настаним в хижата и ще се отдадем на заслужена почивка, за да съберем сили за първенеца на Стара планина – връх Ботев.

2 ден: Днес ще станем преди изгрев и ще потеглим по прословутата Тарзанова пътека, за да стигнем до най-високата точка на Стара планина и да отдадем почит на Великия Български герой със славното име Ботев. На обяд ще се подкрепим на хижата с топла супа и ще продължим да се спускаме към мястото, където ни очаква транспорта. В края на деня, уморени, но заредени с положителни емоции, ще се отправим към града. Очаквано пристигане в София 20:00 ч.

Необходима екипировка по време на прехода:
Удобни туристически обувки; туристическа раница с обем до 25-30 литра; дебел панталон за планина, полар, ветроустойчиво яке; 3-4 бр. тениски; шапка с козирка, слънчеви очила и слънцезащитен крем; дъждобран (за всеки случай); шапка, ръкавици (за всеки случай); гети, щеки; челник; 1-1,5 литра вода за пиене по време на прехода; нещо за хапване (спрямо личните предпочитания).

Дати на провеждане:01 – 02 Юни.2019 – Събота и Неделя
Цена на прехода: Стойността на нощувката е 18 лв./легло и 13 лв./нар. За членове на БТС отстъпка 2 лв. – само след представяне на място на членска карта облепена с марка за настоящата година.
Транспорт: Споделен транспорт с възможност за наемане на бусче, ако има достатъчно желаещи.

Важно е записванията да организираме до началото на месец Май срещу заплащане на цената на нощувката, тъй като по това време на годината хижата е препълнена и резервацията ни ще отпадне, в случай, че не потвърдим до тогава.

Място на провеждане: Стара планина

Линк с локацията на мястото, за пътуващите с кола, може да видите тук.

За записване: Лилия Ангелова
Контакти: 0896 726 701
Email: lilia.emilova.angelova@gmail.com

Три дни в дивото…

Всеки миг сред природата в забързаното ни ежедневие е безценен. Нека вдъхнем частица от очарованието на Дивия Северозапад…Тук, в Северозападния Балкан, природата е запазила своята автентичност и е невероятно красива, а въздухът, е някак особен…Към планината захладнява, става ухаен и чист и ви изпълва, достига до всяка клетка, за да я пречисти, и изпълни с Живот…

I ден /4 май/ – събираме се на автогара Монтана в 10 часа, тогава пристига автобусът от София. С организиран транспорт се придвижваме до с.Чупрене. Оттам по черен път, наслаждавайки се на прекрасна природа,  за около 3-4 часа достигаме до хижа „Горски Рай“. Една от най-хубавите хижи в България, съвременна и в същото време запазила стария Балкански дух. Предстои почивка, а за желаещите –  йога практика, отработване на проблеми с опорно-двигателния апарат / врат, гръб, кръст, крака/. Вкусна вечеря и приятна обстановка.

II ден / 5 май/- Преходът е по-дълъг, около 8-9 часа. Посрещаме изгрева, закусваме, и потегляма към връх Миджур / 2168 м/ първенеца на Сърбия и Западна Стара планина. До върха ще ни отнеме около 5 часа. Ще вървим по границата на Европейския съюз, през вековни смърчови гори и при добро време ще се насладим на  вълшебни гледки към Сърбия и Белоградчишките скали, та чак до Дунав. След това слизаме надолу към с. Мартиново, до заслон Мартиница, и още малко до заставата, откъдето с организиран транспорт се придвижваме до Чипровци в уютен семеен хотел с вкусна, топла вечеря.

III ден /6 май/ – закуска и… екопътека „Деяница“ и Чипровският водопад  ни очакват. В дълбокото ждрело на Стара река, в подножието на Язова планина ни очаква очарователната гледка  на 18 метровия Чипровски водопад. Той  е каскаден водопад и е една, от дестинациите от „ 50 места, които да посетите в България“ . По пътя към него ще минем през разлистващи се вековни буки и събуждащата се за нов живот гора, под акомпанимента на птичи песни и грохота на гонещите се води на водопада. Ще разгледаме и останките от каменната църква на Гушовския манастир, разрушен по време на Чипровското въстание през 1688 г. Преходът до там и обратно е около 3-4 часа. За деня е предвидена и йога практика за желаещите. В 17.05 ч. с автобус се придвижваме до Монтана. Влакът за София е в 19.15 ч.

Продължителността на преходите е ориентировъчна, включва почивките и зависи от темпото на групата, и климатичните условия.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Условия:

Хижа „Горски Рай“:           нощувка – 15 лв. ,

                                                вечеря / таратор и мусака, питка хляб/ – 8 лв,

                                                закуска / мекици или пържени филии по избор/ – 4 лв

Семеен хотел Чипровци: Нощувка /стаи с по две легла и санитарен възел/ – 25 лв

                                                вечеря / топла супа, пилешка пържола, картофена салата, хляб/ – 10 лв

                                                закуска / палачинки, пържени филии по избор, айрян или чай/ – 5 лв

Моля, вегетарианците, при записването си още да уведомят, за да им подсигурим менюто.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Цена: 120 лв./ организация, водач, йога практики или мануален терапевт по избор/.

Бонус за членовете на ТД „Боерица“ – терапия на стойност 80 лв.   https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2135624819885120&set=a.328052167309070&type=3&theater

Цената не включва: Спане, храна, транспорт – заплащат се на място.

Нужно е да имате Планинска застраховка! Носете я със себе си! Носете личните си карти!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Необходима екипировка: Зимна

Зимни туристически обувки, топла шапка, ръкавици, ветро и водоустойчиво яке и панталон, дъждобран, полар, гети, челник, щеки, слънчеви очила, слънцезащитен крем, лична аптечка, постелка за йога. Добре е да имате и сандвичи, сурови ядки, шоколад, енергийни блокчета по избор за дневните преходи.

Краен срок за записване: 26.04.2019 г

Местата са ограничени!

Информация и записване: 0878 773 347 – Биси Здравкова или чрез съобщение на fb: Bisi Zdr

Не чакайте последния момент за записване. Районът е граничен, ще вървим по границата на Европейския съюз. Нужно е предварително да се изпрати списък с имената на участниците в групата до Гранична полиция, за да получим разрешение да се движим в тази зона.

Очаквам ви, предстои ни чудно Приключение… 🙂

На върха

Бяхме малко хора, но пък успяхме да изкачим Витошкият първенец изцяло пешеходно от Драгалевци, а също и се върнахме по този начин, така че се получи една страхотна разходка, а даже може да се нарече и тренировка.
От БНТ 2 решиха, че представляваме интересна гледка с нашите клубни тениски, понесли знамето на дружеството и ни включиха в свой репортаж, посветен на събитието. Горе на върха пък БТС ни връчиха грамота.

Малко снимки: тук
Репортажът на БНТ 2: линк

Носене

От ДПП „Витоша“ ще ни предоставят 30 небелени ритловици дървен материал, с който да довършим моста, който започнахме преди няколко седмици.

На 20.08 ще се състои акцията, като сборен пункт са Златните мостове, а часът за сега е 10:00.

Програма:

10:30 – 13:30: Пренасяне на ритловиците от пътя до мястото на моста. Начало на обработката им.
13:30 – 14:30  Хапване на мешана скара и пийване на бира.
14:30 – 17:30 Довършване на обработката на ритловиците и заковаването им на моста.

Как мина последната акция по този мост, можете да видите тук.

Небезизвестната пътека- м. Пазарището – м. Боерица, тръгваща като отклонение от главната пътека с. Владая – м. Златните мостове,  вече се превръща в първокласен планински път! Освен място за отдих в началото на пътеката – беседка, масичка с пейки, огнище, отскоро има и работеща чешма с питейна сладка вода точно в началото от главната пътека (Владая – Златните). С радост открихме, че мястото набира все повече популярност като място за пикник, както и като маршрут.

Паралелно с мостостроителството, извършихме и две други дейности: закрепихме информационните табла за пътеката, осигурени от ДПП „Витоша“, както и влезнахме в хижа „Боерица“, за да оценим щетите нанесени тази година, заради безхаберието на общината.

Снимки от хижата – тук

Старият мост

Всяка година даваме всичко от себе си да поддържаме инфраструктурата – мостове, скари, стъпала и отводняване, като този път се наложи да подновим голям мост в началото на пътеката, чиято носеща греда беше изгнила.

За наш късмет имаше два огромни паднали бора по-нагоре на пътеката, които с разрешение от ДПП „Витоша“ направихме на греди.

„Двата бора“

Ръчната им обработка се оказа интересно и предизвикателно занимание, като това ни отне около 6 часа и половина ръчен труд с брадви, триони, рукан и за малко и с моторна резачка (свърши ни бензина).

Обработката в действие

Почивка преди носене

В крайна сметка стигнахме до хубави правоъгълни профили, подходящи за мостостроителство (както и за лежане).

Вече беше 18 часа, а тепърва трябваше да носим тези две 300-килограмови греди надолу по склона. Е за щастие хванахме и други хора да помагат.

Голямото носене

След като се изгърбихме да носим и двете греди, с общо тегло малко над половин тон, инженерствахме и умувахме как да ги закрепим до сегашния мост, така че да можем да довършим моста следващия път.

Едната греда е на мястото си

Остана да се наковат дъски по двете греди, както и да се бутне стария мост и всичко ще ток и жица или по-скоро дърво и пирони.

След като никой не си премаза по-съществено пръстите на краката или ръцете и никой не се нацели с брадва или рукан по крака, отчетохме акцията за успешна.

Важното е, че си направихме една здрава тренировка, с една здрава скара за обяд, а след няколко седмици ще имаме и един много хубав и здрав планински мост!

Track от маршрута + статистика за него: ТУК
Описание на екопътеката с.Лозен – с. Пасарел: ТУК

Стартирахме по ранни, ранни зори – към 09:30 часа сутринта от последната автобусна спирка (автобус 5) в село долни Лозен. От там горе-долу следвахме червената маркировка на екопътеката, водеща към връх Половрак (Орлов поглед – превод от тракийски). По пътя минахме и през женския манастир „Свети Спас“.

След върха започнахме слизане по червено-бяло-червената маркировка на същата екопътека, която води към Пасарел. Не след дълго отбихме към Панчарево, а след това се наложи да се върнем на екопътеката, бутайки 100-тина метра по ужасно разкопан склон.

След това предприехме спускане през гъсти треви и храсти, почти без следа от пътека. В крайна сметка успяхме пак да хванем екопътеката, докато стигнем до мястото, на което се отклонихме от нея (вече по план). 

Следващия етап беше каране по равен терен, но по крайно разкопани, разбити и тежки черни пътища. Макар почти да нямаше качване, въртенето беше доста изморително. Крайната цел беше да достигнем пътека, по която да се спуснем към крепостта Урвич и да пресечем река Искър / Самоковско шосе.

За жалост, явно от години никой не е правил точно този заход от точно това място и като бяхме точно над деретата на местност Урвич, се оказахме на място където почти нямаше следи от пътека, а като намерихме някаква пътека, то преминавате по нея беше доста болезнено и трудоемко. Пътеката сечеше доста дълго, дълбоко и широко дере, като по цялата дължина имаше нападали дървета през 10-15 метра. Когато пък свършиха падналите дървета и бяхме в самата долина, то имаше изобилие от коприва и бодливи храсти, които допринасяха за идилията.

В крайна сметка стигнахме р. Искър и Самоковско шосе, обаче вече нямах сили и нерви, за да продължим по оригиналния план – към с. Железница. Поради този повод отидохме в кокалянското ханче и се погрижихме за хидро и биро-баланса.

Ще караме ски или ще правим преходи, кой каквото иска или пък и двете. Зависи изцяло от нас. Ще се спи на ЦПШ „Мальовица“ До там ще се пътува с коли на 3 – ти сутринта, а който иска може да се присъедини и по-късно.

Звънете на Биляна Гатева, за да запазим места в ЦПШ-то.

Да ходим или да не ходим? Ще се чакаме ли сутринта някъде или ще отменяме събитието? Почти всички ли се отказаха? Ами оранжевия код, многото сняг и силния вятър? Ами ще стигне ли колата до горе?

Накрая решихме да теглим една майна на новинарските емисии и на съветите от близки и познати. Станахме в 7 сутринта и до 9 вече се бяхме натоварили по колите, потеглили към the Мальовица !!!

Макар и само 1 кола хора останали, настроението беше подобаващо, а времето омагьосващо. Снега още не беше натрупал и Цецо безпроблемно ни събра от всевъзможни квартали на Столицата и се отправихме към Мальовица през с. Железница.

По стара прабългарска традиция се отбихме през баничарницата на Самоков. Там докато хапвам кифла с шоколад на снежния фон  и пия айрян, осъзнах, че това са най-добре похарчените лев и десет през живота ми до момента.

След това мое прозрение, пак се накачулихме в колата и докато се усетим, вече бяхме потопени в невероятна зимна приказка, обградени от огромни заснежени борове, буксувайки по пътя на горе. Паркирахме в една преспа и не след дълго вече си стоях на леглото и четох невероятното литературно произведение – „Измервания в Електрониката“ от Иван Стоянов.

След има-няма 20 минути дойде бат Наско и ни попита: „Момци, какво ще правим?“.

Ние както се бяхме паркирали по леглата, го гледахме умно и се чудихме какво да отговорим. На едни им се ядеше, на други им се спеше, абе въобще никаква дисциплина. В крайна сметка, с думи и жестове Наско ни показа правия път и до 15 минути вече бяхме нахлузили панталони, обувки и гети, само къде не подостряхме щеките.

Потеглихме на фона на нереалния зимен пейзаж, а снега валеше и си валеше на тежки, мокри и красиви парцали. Бяха пуснали и двата влека пред ЦПШ „Мальовица“ и хората бързаха да изпробват ските върху пресния снежец.

С толкова много сняг наоколо, всички се радвахме като малки деца,  а аз бутах снега от клоните на боровете върху главите на другите.

Беше толкова тихо, че загубихме представа за времето и просто вървяхме с усмивки на лицата, въртяхме се наляво и надясно, за да оглеждаме невероятния пейзаж. Като добавим и блаженото чувство да си обграден и защитен от гигантски заснежени борове, душевния екстаз беше пълен.

Скоро разпознахме и чешмичката по пътя. След като я разкопахме и направихме пъртина до нея, успяхме да си напълним ледовита и освежаваща вода. Завладени от мощното спокойствие, тихо и спокойно продължихме нашия път към хижа Мальовица.

Снежната гора

Бавно и славно излязохме в откритата част на Мальовишката долина. Още бяхме завладени от красивите гледки, но около нас вече бяха надвиснали масивните скални гиганти,  свидетели на многобройни алпийски драми.Времето напредна, а ние отседнахме в хижата, за да пием по чай и да хапнем. Вътре ни очакваше пламтяща печка и множество отпочиващи туристи. Пихме по 1-2 чая, хапнахме по 1-2 боба, та взехме да кроиме планове за бъдещето на ТД „Боерица“.

Казах, че тази година ще карам курс по алпинизъм, пък каквото ще да става, а Наско взе, че предложи ние да си организираме такъв.

Речено – сторено, говорихме с новата хижарка, обсъдихме ключовите моменти и направихме няколко бързи и груби калкулации.

Скоро ще обявим дати, цени и възможни формати за курса по алпинизъм!

След като се наговорихме, наядохме и напоихме, взехме да потегляме и надолу към ЦПШ-то.

Като се прибрахме, един по един като талпи изполягахме за един късно-следобеден сън. Към 18:00 отидохме да вечеряме, а две-три ракии по-късно съседната група извади един акордеон и се започнаха старите планински песни. Бяхме свидетели на една уникална, но за жалост изчезваща култура.

Стана време за сън и задружно се отправихме към леглата. Съдейки по неспиращия сняг, осъзнавахме, че утре ще ни чака много тежък и много интересен преход до върха. Въпреки това, никой от нас не подозираше с колко  планино-мазохизъм щеше да бъде изпълнен утрешния ден.

Линк към ден втори.

Това не е продуктово позициониране

По повод дългия уикенд и българските празници, нямаше как да не се отчете с един-два велопрехода.
Единият от тях беше от Кокаляне до Железница.

Ето и карта на маршрута – Тук

Снимки и видео – ТУК и ТУК 

Този маршрут се явява естествено продължение на преминаването Железница-Черни Връх-Владая с колела, което правим в памет на първото изкачване на Алеко на върха.

Всъщност замисълът беше доколкото може да повторим стъпките на Алеко още от Борисовата градина през Германския и Кокалянския манастир-до Железница и да проведем един вид подготовка за основното мероприятие.

Тръгнахме от езерото Ариана. Идеята беше да вземем рейс за Кокаляне от Окръжна болница. На самата спирка решихме да не чакаме. Въпреки ужасния трафик и липсата на лента за велосипедисти, изпреварихме всички рейсове в нашата посока  и стигнахме Кокаляне. Там си направихме традиционното лепене на гума и продължихме към Дяволския мост.

Истинският 4-дневен маршрут на Алеко и Тантилов е проучен от ентусиасти от дружество Алеко Константинов през 1985-а и описан от Георги- Момчил ПОПОВ, с когото Биляна вече се е свързала. Очакваме някой ден да минем именно по него. А сега-за нашето минаване.

От Дяволския мост до Железница сигурно има повече от един маршрут. Ние обаче се запънахме да се качим до манастира, защото оттам е минал Алеко, с което определено избрахме най-стръмния вариант. Изкачването е по козя пътека над десния бряг на реката. Едва ли е повече от 350-400 метра денивелация, но 90% си е бутане. То е описано като веломаршрут в едни други форуми, обаче не бива да забравяме, че всеки маршрут си има посока. Ние бяхме „в насрещното”, с което доста учудихме един екстремист, който се спускаше с колелото си в „правилната” посока. Манастирът е подновен и много красив. В двора му няма чешмичка, но ако помолите, ще ви налеят вода.

Манастирът

Знаем, че Алеко е спал в една мандра под манастира, което означава, че може и да е избрал по-лек път по левия бряг на реката в посока Железница, но ние се отправихме направо към вр. Манастирище. След Кокалянския манастир се върви по черен път и не след дълго се излиза на равното било на Плана. Има красиви поляни, вече обрасли с щипки и всякакви храсталаци, поради липсата на грижа от човека. Стана горещо, лично аз огладнях. На картата на Биляна имаше отбелязан заслон. Оказа се ловната хижа „Кръстат дъб.” Там хапнахме, каквото дал Господ. По оградата на хижата работеше любезен горски човек, който ни  постла покривка и ни даде да си налеем ледена вода, която беше донесъл (прекарал с джипа си) от извора. Той ни раказа защо е изчезнал кръстатия дъб. Иманяри започнали да го кълцат и да копаят в корените му и той изсъхнал. Обясни ни как да намерим и извора. Според него беше съвсем наблизо. Малко след едно „ Т-образно кръстовище”, както той се изрази. Наистина след няма километър стигнахме кръстовището (не и без да лепим гума) и продължихме в посока вр. Манастирище, загрозен от голяма антена на мобилен оператор. На това „кръстовище” изглежда може да се хване път право към Железница, но според нашия домакин, нямало смисъл, защото бил изровен. На 500 м от „кръстовището” трябваше да видим дървени „рамки” и да търсим вода в гората вляво.

Офроуд състезание

Тези 500 м се оказаха доста интересни. На правата отсечка през ливадите ни застигнаха участниците в  международното офроуд  рали „Бреслау”. Хем се нагълтахме с  прах и ни беше яд, че не можем да продължим, хем си казахме, че не всеки ден се случва човек да е зрител на подобна надпревара. Това, че нямаше никакво обезопасяване на маршрута и можеше като нищо да бъдем пометени от ревящите чудовища е само малък пропуск на организаторите.

Маскираният колоездач

Нямаше как да се върнем назад, защото се задаваха все нови и нови машини, нямаше как и да преминем напред. Бих казал: късмет, че не сме заклещени в някоя гора. Биляна направи хубави снимки и клипове, аз се маскирах с кърпата за лице. Издебнахме някакъв промеждутък и се придвижихме до водата. После подсякохме вр. Манастирище. Застигаха ни още машини, но май бяха извън класирането.

Пътят навлезе в гора и много ми заприлича на пътищата във Верила. Забравих да спомена, че на всички открити участъци, гледките към Витоша и Рила са страхотни.
После направихме спускане към една вилна зона по изровен асфалтов път, а след нея се показахме на познатото ни шосе Самоков-Железница.

Добре е да се знае, че за велосипедистите се полага да направят подсичане на пътя при един характерен завой, от който се вижда табела за европейско финансиране на рехабилитацията на Рилския водопровод.

След това излязохме на автобусна спирка над Железница-мисля последна за рейс 69. Тя сигурно си има име, но няма да го спомена. Аз я знам като място, познато ми от обиколката на Витоша и като отправен пункт за излет към Верила. Вече бях готов да си хвана  рейса, когато Биляна ме”подлъга” да се приберем по маршрута на обиколката. Обичам добрите идеи. Не се чувствах, чак отлично, защото не бях спал предната нощ и леко се притеснявах, че няма да мога да настигам Биляна на спусканията. Но щом е за каране-лесно се съгласявам.

Следващият участък сигурно е добре познат на всички, затова няма да ви отегчавам с описание. Не е труден, но е дълъг.

Относно Плана: Важните точки като ловна хижа и вода са вече в GPS-a ми.

А ето и малко допълнителна информация за вр. Манастирище от интернет:

Още един час е необходим за изкачването на вр. Манастирище. До челото му се отива по изровен коларски път. На Манастирище личат останките от старият железнишки манастир „Св. Дух“, който е бил част от Малката софийска Света гора. Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села. Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците. През юни 2001 г. родолюбивите ентусиасти Малин Месов и двама негови приятели издигнали до руините параклис със същото име.