Снимки от мероприятието – тук.

Времето се изпече и волята ни отреди да отидем на Лакатник, на по палатки и катерене.

Ден 1:

На гарата

Събота отпътувахме натам с (непредвидено) безплатното влакче и бързо, бързо се озовахме на катерачен сектор „Алпийска поляна“, от където така или иначе си минава живописната лакатнишка пътека.

С голямо нетърпение, Юли и Християн се оборудваха за катерене, избраха си един маршрут от снимките и описанията в ClimbingGuide.bg (маршрут номер 31 – „Жълтата Цепка“) и потеглиха нагоре.

С лек, непринуден финес (стил мечка на дърво), двамата се катериха, катериха, но така и не успяха да минат целия маршрут преди да се вкофти времето. Благодарение на Ева, която сготви през това време, си направихме един страхотен обяд, а след това и покорихме маршрута. (В наша защита, искам да кажа, че този маршрут, ни отне много повече време и енергия от маршрути 5c и 5c+, които катерихме на Белидие Хан)

Смело и безотговорно

След това се опитахме да направим втори маршрут (номер 30 – „Вариант на жълтата цепка“), но след минаването на половината маршрут се оказа, че не можем да го минем до горе. Изхождайки от правилото, че рапел на един клин (дори и лепен), не се пуска, трябваше да организираме бърза „спасителна акцийка“, за да си спасим двете останали примки по маршрута.

Качихме се пеша до края на маршрутите и от там Юли ме спусна до примките, а след това трябваше бързо да се изкатеря обратно до него, като ми се наложи да преодолея категории 6c+, тъй като Юли гонеше влак. С какви способи и „стилове“, предпочитам да запазя в тайна.

Ненормалник на кол

Докато си почивахме видяхме един човек, който си правеше нестандартна фотосесия над скалите. Реши, че ще е интересно да балансира на един крак на ръждясал, нестабилен кол, който беше забит над скалите.

Докато го гледахме, Юли, бивайки съпричастен ПСС-сарец, го „поздрави“ няколко пъти и каза, че такива като него имат абонамент към ПСС и че му трябва здрав пердах.

В крайна сметка спасихме примките, изпуснахме влака, но за сметка на това изпихме по 1-2 бири за да го отпразнуваме, а след това Юли си хвана следващия влак. Аз и Ева си се върнахме при палатките.

Лакатник привечер

Ден 2 – Следва продължение