Лакатнишката епопея и спасяването на редник примка
Допълнителна информация за това как се стига до мястото или какво сме катерили има по линковете.
Снимки от мероприятието – тук.
Времето се изпече и волята ни отреди да отидем на Лакатник, на по палатки и катерене.
Ден 1:
Събота отпътувахме натам с (непредвидено) безплатното влакче и бързо, бързо се озовахме на катерачен сектор “Алпийска поляна”, от където така или иначе си минава живописната лакатнишка пътека.
С голямо нетърпение, Юли и Християн се оборудваха за катерене, избраха си един маршрут от снимките и описанията в ClimbingGuide.bg (маршрут номер 31 – “Жълтата Цепка”) и потеглиха нагоре.
С лек, непринуден финес (стил мечка на дърво), двамата се катериха, катериха, но така и не успяха да минат целия маршрут преди да се вкофти времето. Благодарение на Ева, която сготви през това време, си направихме един страхотен обяд, а след това и покорихме маршрута. (В наша защита, искам да кажа, че този маршрут, ни отне много повече време и енергия от маршрути 5c и 5c+, които катерихме на Белидие Хан)
Смело и безотговорно
След това се опитахме да направим втори маршрут (номер 30 – “Вариант на жълтата цепка”), но след минаването на половината маршрут се оказа, че не можем да го минем до горе. Изхождайки от правилото, че рапел на един клин (дори и лепен), не се пуска, трябваше да организираме бърза “спасителна акцийка”, за да си спасим двете останали примки по маршрута.
Качихме се пеша до края на маршрутите и от там Юли ме спусна до примките, а след това трябваше бързо да се изкатеря обратно до него, като ми се наложи да преодолея категории 6c+, тъй като Юли гонеше влак. С какви способи и “стилове”, предпочитам да запазя в тайна.
Докато си почивахме видяхме един човек, който си правеше нестандартна фотосесия над скалите. Реши, че ще е интересно да балансира на един крак на ръждясал, нестабилен кол, който беше забит над скалите.
Докато го гледахме, Юли, бивайки съпричастен ПСС-сарец, го “поздрави” няколко пъти и каза, че такива като него имат абонамент към ПСС и че му трябва здрав пердах.
В крайна сметка спасихме примките, изпуснахме влака, но за сметка на това изпихме по 1-2 бири за да го отпразнуваме, а след това Юли си хвана следващия влак. Аз и Ева си се върнахме при палатките.
Ден 2 – Следва продължение