На 28 октомври се проведе доброволческа акция в местността Пазарището в близост до Владайска река. Участниците от SAP LABS изградиха изцяло нов дървен мост, който се намира по протежението на т. нар. Кукузелска пътека, осиновена от ТД “Боерица”. Лакирана беше една беседка, няколко пейки “Витошки” тип и два дървени моста.

От ТД „Боерица“ искрено се радваме, че и други припознават местност Пазарището, като значим туристически обект, който заслужава поддръжка и внимание.

Малко снимки:

Лакиране на беседката:

На 20.08 довършихме големия мост в самото начало на пътеката м. Пазарището – м.  Боерица, отклонение от пътеката Владая – Златните мостове. Как започнахме построяването му от две 300 килограми дървета, можете да видите тук.

Първоначално търсихме с колите отбивка от която ще е най-пряко спускането на дървения материал за моста. Не беше лесно, но се случи и като по магия, точно като излизахме от колите, камиона с ритловиците ни подмина. С малко късмет след като се разкрещяхме и размахахме, човека ни видя и ни изсипа дърветата на уроченото място.

Дръвца!

След това започна забавната част по мятане на 3-метрови греди надолу по склона. Всеки експериментира с различни методи и обявихме победител за най-дълго мятане. След състезанието по хвърляне на дърво, започнахме с пренасянето до пътеката. Естествно всеки се пробва по различен начин – някои ползваха въжета и влачеха, други носеха на рамо, трети влачеха, ама без въжета.Материала беше налице, пренесен и прилежно (не)подреден. Време беше да започне отделянето на по-хубавия материал (спорно дали имаше такъв) и обработката му (белене).

Решихме, че сме много печени и не само ще направим нов, голям мост, но и ще вдигнем едно малко мостче (линк от статията за строенето му), съборено при пълноводие.
Разделихме се на два екипа. Едните трябваше да съборят и извадят счупения, стар и голям мост, а другите да извадят от реката, реновират и подсилят малкия мост.

Счупения мост.

В крайна сметка, с 300 зора начупихме и разковахме стария тежък мост, даже и го извадихме. А другата група така подсили малкото мостче, че ако ще реката и над него да минава, пак няма да го бутне (а дано). Инженера се беше обадил и бяха решили да снадят мостчето към кореновата система на дърво…. Гениално

Дойде време на скарата и бирата. Наядохме се, пийнахме по 1-2 бири, доспа ни се и продължихме работа.

Скара.

След като падна старото, дойде ред на още по-тежкото и новото. Положихме двете оформени 300-килограмови дървета и им направихме жлебове. След това си потрошихме ръцете от рязане на 80-90 сантиметрови парчета за напречно наковаване.
В крайна сметка нарязахме материала, след това си счупихме ръцете и от коване.

По време на работата върху моста.

Е поне никой не си отряза пръст или не се цапна твърде силно с опакото на теслата, което само по себе си засвидетелства за непознати по нашите ширини майсторство и организация.

По важното в цялата работа е, че направихме уникално здрав и масивен мост, който вече е достатъчно широк и за спокойно преминаване със ски или велосипед.

Мисия „Мост“ – УСПЕШНА!

Носене

От ДПП „Витоша“ ще ни предоставят 30 небелени ритловици дървен материал, с който да довършим моста, който започнахме преди няколко седмици.

На 20.08 ще се състои акцията, като сборен пункт са Златните мостове, а часът за сега е 10:00.

Програма:

10:30 – 13:30: Пренасяне на ритловиците от пътя до мястото на моста. Начало на обработката им.
13:30 – 14:30  Хапване на мешана скара и пийване на бира.
14:30 – 17:30 Довършване на обработката на ритловиците и заковаването им на моста.

Как мина последната акция по този мост, можете да видите тук.

Небезизвестната пътека- м. Пазарището – м. Боерица, тръгваща като отклонение от главната пътека с. Владая – м. Златните мостове,  вече се превръща в първокласен планински път! Освен място за отдих в началото на пътеката – беседка, масичка с пейки, огнище, отскоро има и работеща чешма с питейна сладка вода точно в началото от главната пътека (Владая – Златните). С радост открихме, че мястото набира все повече популярност като място за пикник, както и като маршрут.

Паралелно с мостостроителството, извършихме и две други дейности: закрепихме информационните табла за пътеката, осигурени от ДПП „Витоша“, както и влезнахме в хижа „Боерица“, за да оценим щетите нанесени тази година, заради безхаберието на общината.

Снимки от хижата – тук

Старият мост

Всяка година даваме всичко от себе си да поддържаме инфраструктурата – мостове, скари, стъпала и отводняване, като този път се наложи да подновим голям мост в началото на пътеката, чиято носеща греда беше изгнила.

За наш късмет имаше два огромни паднали бора по-нагоре на пътеката, които с разрешение от ДПП „Витоша“ направихме на греди.

„Двата бора“

Ръчната им обработка се оказа интересно и предизвикателно занимание, като това ни отне около 6 часа и половина ръчен труд с брадви, триони, рукан и за малко и с моторна резачка (свърши ни бензина).

Обработката в действие

Почивка преди носене

В крайна сметка стигнахме до хубави правоъгълни профили, подходящи за мостостроителство (както и за лежане).

Вече беше 18 часа, а тепърва трябваше да носим тези две 300-килограмови греди надолу по склона. Е за щастие хванахме и други хора да помагат.

Голямото носене

След като се изгърбихме да носим и двете греди, с общо тегло малко над половин тон, инженерствахме и умувахме как да ги закрепим до сегашния мост, така че да можем да довършим моста следващия път.

Едната греда е на мястото си

Остана да се наковат дъски по двете греди, както и да се бутне стария мост и всичко ще ток и жица или по-скоро дърво и пирони.

След като никой не си премаза по-съществено пръстите на краката или ръцете и никой не се нацели с брадва или рукан по крака, отчетохме акцията за успешна.

Важното е, че си направихме една здрава тренировка, с една здрава скара за обяд, а след няколко седмици ще имаме и един много хубав и здрав планински мост!

Човек може и никога да не се запита защо дадена местност има точно токова име или защо дадена пътека минава точно през дадено място, но всъщност всичко си има причина. А в текста по-долу може да разберете многогодишната история зад името на м. Пазарището и пътеката, която поддържаме.

Маршрут

местност  Пазарището – местност Фонфон – местност Боерица

Маршрутът е обособен като тъкъв и се поддържа от ТД „Боерица“, с. Владая. В периода 2011-2015 е прочистен основно и облагороден с мостчета и дървени скари. Предоставя възможност да се достигне от селото до високата част на планината по прекрасни горски пътеки и стари пътища. Понеже е сравнително изолиран, може да се премине и с велосипед или ски, без да се създава конфликт с пешеходци или автомобилен трафик.

Името на местността Пазарището ни напомня, че планината Витоша още от древни времена е давала препитание и подслон на населението. По долината на Владайската река са се добивали качествено желязо и злато. Местата,свързани с тази дейност, все още личат като характерни заравнености или са запазени като топоними. Между витошките селища са се осъществявали оживени търговски връзки, преминавали са кервани, до неотдавна се мигрирали и каракачаните с техните стада. През турското робство, християните се изнасят в планината и чак след реформите на Сюлейман Великолепни се завръщат в старите си селища.Тези хора са се срещали и са разменяли стоки на Пазарището, отправен пункт на маршрута. Според друго предание, на Пазарището, хайдути са „пазарили“ плячката си.

Местността Фонфон е мястото, където се озоваваме след пресичането на големия завой на пътя. Там още личат останките от едноименната хижа, изгоряла през 1956. Тя е строена от владайци и дълги години се е ползвала за преспиване преди изкачване на Черни връх. По-нататък маршрутът минава през местност Офелиите, където за кратко се стъпва на шосето за х. Боерица. След около 200 м вляво се открива проход в гората към ски пътя за горната шайба на влек Ветровала. Веднага след шайбата почвения път преминава в характерен „калдъръм“, подобен на Кайзеровия път в Рила. Скоро се пресичат два потока и се стига до алеята “Златни мостове-Кумата“. Пътеката продължава направо и достига до местността Боерица. Името е видоизменено от „Болярица“ и означава болярско владение.  В самото дъно на пътеката, в подножието на вр. Черната скала, е едноименната хижа с прекрасна архитектура. Характерният и каменен първи етаж издава, че също е строена от владайски майстори.

Общата дължина на маршрута от с. Владая до Боерица е 9 км, а денивелацията е 900 м.

Ако предпочитате горските пътеки, на връщане може от през хижа “Радиото” да се отклоните за м. Владайски конярник (хижа “Композиторите”) и през каменната река в м. Задмуро да се върнете до центъра на селото. Този маршрут предстои да се маркира и популяризира през 2016-та, а дотогава не се препоръчва за преминаване без карта или водач.

Благодарим на Аурубис за финансовата подкрепа, на BEST Sofia за доброволците и на Парк Витоша за инструментите и идеите.

Благодарение на тях, от ТД „Боерица“ успяхме да организираме третата ни доброволческа акция, която целеше разчистване и освежаване на туристическата пътека Владая – м. Пазарището.

През 2013-та Ситибанк помогна в боядисването на заслона Металург и укрепването на беседката в м. Пазарището, където беше поставена и маса с пейка от Витошки тип. Те участваха и в ежегодното прочистване на паднала дървесина.

Тази година, поддръжката се изразяваше в махането на падналите дървета, укрепването на стръмен и кален склон, полагането на дървени скари в мочурливите местности, както и в изкопаването на канавки.

Снимки от мероприятието можете да намерите тук.