Добро сърце и чисти очи има тоя, който умее да се любува, да вижда и пази нашата прелестна планина. Ако се е разхождал над Златните мостове в посока Черни връх, туристът навярно е минавал през местността Боерица, а там се намира красивата и старинна хижа със същото име.

„Боерица“ – за нея се знае, че е строена още през далечната 1935 година, но е вписана в регистрите чак през 1956 година. Дълги години тя е приютявала много хора, отдали сърцето си на природата, а други са се спирали да се насладят на красивото, майсторско строителство. Хижата е изградена с масивна каменна основа и първи етаж, а вторият й етаж е изцяло дървен.

За голямо съжаление вече повече от 10 години хижата не работи.

Щастие е, че има хора, които милеят не само за величествената природа наоколо, но и за красотите, сътворени от човешка ръка.Туристическо дружество „Боерица“ решава да се бори за бъдещето на тази старинна красива хижа. Тя трябва да бъде съживена, за да приютява отново хората, да радва планинарите и всички любители на гората.

Радостно е, че след години на поддържане на пътеките до хижата от страна на туристическото дружество и вложения доброволчески труд за нейното запазване, Столична община собственик на сградата съвместно с Европейската архитектурна студентска асамблея в България предприе ремонтни дейности, които са на финален етап, за да може хижата да отвори отново врати.

Но за да има смисъл всичко това, повече хора трябва да се запознаят и оценят прекрасното място, на което се намира хижата.

От туристическо дружество „Боерица“ създадоха състезанието „По стъпките на Алеко с приятел“, което ще се проведе на 06.10.2018 г. Основна кауза в него е запознаването на повече хора с удивителната местност Боерица на Витоша и едноименната хижа.

Помогнете на „Боерица“ да продължи да живее, тя ще ви отвърне по свой начин като ви приюти и се погрижи за здравето, бодростта, доброто ви настроение.

Запишете се за участие в състезанието, което поощрява отборния планински дух „По стъпките на Алеко с приятел“ и заповядайте да изпием по един чай на междиния подкрепителен пункт на вездесъщата хижа.

Регистрация на: www.postupkitenaaleko.com

Нека не бъдем безразлични към красотата и удобствата, които ще създадем за себе си и другите, нека оставим след себе си добра следа. Нека не изчезват пътеките към нашите планински хижи, нека много години още грижите ни да съхранят тия прекрасни горски сгради. Туристи, планинари, излетници, деца и хора от всички възрасти имат нужда от тях за отдих, почивка, спорт, разтоварване от напрегнатото ни, изтощително ежедневие.

За да видите оригиналната статия във vesti.bg, натиснете тук.

хижа Боерица

Искаме да предпазим хижата от разграбване и вандализиране, продължило над 10 години, като за целта тряба да сложим СОТ известяване, но за да работи първо трябва да имаме ток.
В момента набираме средства за ел. инсталция, която да се положи след спешния ремонт на конструкцията, който ще се проведе септември месец.

За хората незапознати с проекта ето и линк към обобщението му.

Витоша, местността Боерица. Всеки от нас е бил там. Дали на шумен рожден ден в някоя от хижите, дали на слизане от Черни връх през Конярника или просто на разходка над Златните мостове… И там, в края на павирания път, между дърветата се издига една призрачна постройка – х. Боерица.

През есента на 2016г. две сдружения се обединяват около идеята за възстановяване и съживяване на хижа Боерица. Макар и по различни пътища, “ЕАСА България” * и “ТД Боерица”** стигат до хижата и си дават сметка за огромния й потенциал. “ЕАСА България” има за цел да организира INCM Vitosha 2018, 10-дневно събитие, което ще събере над 120 студенти по архитектура от цяла Европа и ще популяризира Витоша, София и българската култура изобщо. Ролята на “ТД Боерица” е, след проведеното събитие, да стопанисва хижата и да развива туристическа дейност под формата на детски и доброволчески лагери, велопоходи и други. 

Цялата статия за събитието може да прочетете в 360mag тук.

Небезизвестната пътека- м. Пазарището – м. Боерица, тръгваща като отклонение от главната пътека с. Владая – м. Златните мостове,  вече се превръща в първокласен планински път! Освен място за отдих в началото на пътеката – беседка, масичка с пейки, огнище, отскоро има и работеща чешма с питейна сладка вода точно в началото от главната пътека (Владая – Златните). С радост открихме, че мястото набира все повече популярност като място за пикник, както и като маршрут.

Паралелно с мостостроителството, извършихме и две други дейности: закрепихме информационните табла за пътеката, осигурени от ДПП „Витоша“, както и влезнахме в хижа „Боерица“, за да оценим щетите нанесени тази година, заради безхаберието на общината.

Снимки от хижата – тук

Старият мост

Всяка година даваме всичко от себе си да поддържаме инфраструктурата – мостове, скари, стъпала и отводняване, като този път се наложи да подновим голям мост в началото на пътеката, чиято носеща греда беше изгнила.

За наш късмет имаше два огромни паднали бора по-нагоре на пътеката, които с разрешение от ДПП „Витоша“ направихме на греди.

„Двата бора“

Ръчната им обработка се оказа интересно и предизвикателно занимание, като това ни отне около 6 часа и половина ръчен труд с брадви, триони, рукан и за малко и с моторна резачка (свърши ни бензина).

Обработката в действие

Почивка преди носене

В крайна сметка стигнахме до хубави правоъгълни профили, подходящи за мостостроителство (както и за лежане).

Вече беше 18 часа, а тепърва трябваше да носим тези две 300-килограмови греди надолу по склона. Е за щастие хванахме и други хора да помагат.

Голямото носене

След като се изгърбихме да носим и двете греди, с общо тегло малко над половин тон, инженерствахме и умувахме как да ги закрепим до сегашния мост, така че да можем да довършим моста следващия път.

Едната греда е на мястото си

Остана да се наковат дъски по двете греди, както и да се бутне стария мост и всичко ще ток и жица или по-скоро дърво и пирони.

След като никой не си премаза по-съществено пръстите на краката или ръцете и никой не се нацели с брадва или рукан по крака, отчетохме акцията за успешна.

Важното е, че си направихме една здрава тренировка, с една здрава скара за обяд, а след няколко седмици ще имаме и един много хубав и здрав планински мост!