Маршрутът беше кв. Овча купел – Горна Баня – вр. Дупевица (Люлин планина) – Владая – кв. Овча купел.

Сутринта в 11:00 часа се събрахме 5 човека в кв. Овча купел и потеглихме под лъчите слънцето. Беше топло, но не прекалено и подухваше лек ветрец за да спомага вентилацията. Маршрута е изключително приятен, тъй като прелива много плавно от чисто градски към планински, минавайки през съмнителните междублокови пространства на Овча купел.

Минахме покрай стадион Славия и веднага свихме по протежението на Владайската река. Пресякохме бул. Никола Петков и навлязохме като хайдути в Горна Баня, като си починахме за прясна вода. От там започнаха резките баири и голямото потене. Естествено не беше въобще лесно, особено за първо каране. На двама от участниците им изтръпнаха задниците за седмица на пред, а един му идваше да колабира.

Навлизане в Люлин планина

Не след дълго излезнахме от нагорнищата в Горна Баня и навлязохме в Люлин планина. Там за наше щастие баирите станаха толкова непоносими, че редувахме бутане и каране, според това дали имаше хора на близо. Биляна беше планирала всяка почивка и въпреки стръмния терен се придвижвахме доста ефективно.

Времето започна да се смръчава, а в околните долини си личеше, че вали дъжд. Започна да ни подухва и не чак толкова приятен вятър. По някакъв хубав късмет не ни запраска на върха и го качихме успешно.

На връх Дупевица

След като се наснимахме и наядохме под заплашителните облаци, отидохме да разгледаме и луксозните стари бункери останали от някогашното военно поделение.

Започнахме бързо и екстремно слизане към Владая в стил перничански downhill. Когато се наложи да излезем от някогашния коларски път, се оказа че пътеката към Владая е брутално разорана от мотори, джипове ATV-та и тем подобни съоръжения за хора които не могат да въртят. Освен това беше и прилично неизсъхнало от стопения сняг. За жалост 3ма от групата не можеха да се спускат по такъв терен, но и другите двама едвам не си загубиха обувките в дълбоката кал.

В крайна сметка чевръсто стигнахме във Владая, където Юли ни приюти на по мръвка, бира и кой, каквото си е взел от магазина.

На път към София през дефилето на Владая късмета ни напусна, а дъжда ни настигна, но такъв е живота на колоездача!

Линк към снимки.

Тренирахме индивидуално и групово търсене на двама затрупани.

Маркови полари

За завършек на цялото обучение и тренировка се разходихме със ските до Черни връх, от където се разкриваха невероятни гледки над мъглата и софийските облаци.

#noeffects

На Витоша имаше 30-40 сантиметра нов пърхав сняг. Естествено и лавинната опасност на североизточните и източните склонове е доста повишена, заради новия сняг и навявките.

Снимки тук.
Трак 1-ва част и трак 2-ра част.

За наше щастие късмета ни преследваше от самото начало до самия край, което ако не беше така, рискувахме начинанието да се превърне от мазохистично в опасно.

Още като се чакахме в метрото на Интер експо център, Сашо намери двама  пенсионери-планинари, които отиваха към същата дестинация, но вместо да качват Полуврак, отиваха на имен ден….
За жалост Сашо не си беше намерил гетите и се наложи да си направи такива с пликчета от Джъмбо и Била. Учудващо, но помогнаха!

На спирката

Когато слязохме от автобуса температурата беше около -20 градуса, а времето облачно.  Бойната група пенсионери се оказа доста добре екипирана и в добра форма, тъй като след това разбрахме, че не можем да ги стигнем по пътеката.

Точно когато се оказахме на кръстопът по кой път да поемем – непознатия, но с потенциал за по-кратко пристигане до върха или познатия, но дълъг път, се появи една жена която беше изпуснала нашия автобус и е дошла със следващия. Тя ни упъти и ни показа краткия път за връх Полуврак, който ни спести не само време но и доста ценни сили.

От групата разбрахме, че имало и заслон под върха. За щастие се виждаше на

Украска

картата, която бях заредил на телефона и го намерихме! Заслон Полуврак се оказа, че не само е голям, но си имаше и собствена коледна украса.

Може би най-огромният ни късмет за този преход беше, че като влезнахме в заслона, заварихме тлеещ огън, който само се нуждаеше от няколко цепеници за потръгне пак. Това толкова ни повдигна настроението, че ни изби на арт снимки. Добре, че не знаехме колко още бъхтане ни чака.

Не са гаси, туй що не гасне

В крайна сметка хапнахме и се стоплихме добре и излезнахме от уюта на заслона, за да се върнем на минусовите температури и вятъра.

Всички следи свършиха и се оказа, че никой не захождал към самият връх. Вече разчитахме изцяло на нашето ориентиране и на ViewRanger-a на                                                                                                  телефона ми.

Псевдо-финалната права към върха

Наложи се да тръгнем по билото, водещо към върха. Бяхме доста предпазливи тъй като наклона не беше малък, а снега доста навят, което е предпоставка за  повишена лавинна опасност.

Снега беше до колене, но за сметка на това имаше доста растителност и това ни вдъхваше сигурност, че няма да се отцепи някоя дъска под краката ни

Наложи се да цепим през гора точно под върха, но в крайна сметка уцелихме пролука от втория път.

Връх Полуврак

С доста бъхтене в дълбокия сняг стигнахме върха и си заслужаваше, тъй като гледката беше уникална. Студеният северен вятър не засенчи насладата от слънцето, което се прокрадваше между облаците.

От върха, въпреки неясното време, се виждаше Софйиското поле и магистрала Тракия, както и язовир Искър. От време на време се виждаше и  Черни връх, който изглеждаше величествено като някой петхилядник заради атмосферата и времето.

Като се налюбувахме на гледката и си направихме селфи, решихме че е време за слизане.

В обувките на Сашо вече имаше обилно количество сняг а и ръцете му замръзваха.

Пътека през гората

Започнахме бързо слизане надолу. Пътеката, която хванахме на връщане не беше същата по която се качихме. Тази минаваше изцяло през гората и никой не беше минавал по нея. Благодарение на спомени от лятото и GPS-а, успяхме да се изнавигираме през пътеката, която на места въобще не се виждаше къде е заради гъстата гора и натежелите клони.

След като придобихме малко увереност и вяра в интуицията си да намираме пътя, започна много да ни харесва горския път и прокрадващото се слънце между ниските клони. Чувството беше сякаш си изолиран от всичко и всеки, но в същото време усещаш само спокойствие.

След като излязохме от тази млада гора под върха, се озовахме на главната пътека, която лятото е черен път. Влезнахме в не толкова млада гора, където постоянно се чуваха съмнителни скърцания на огромни дървета, които пораждаха не чак толкова приятни чувства. Продължихме да порим през дълбокия сняг, непрекъснато бдящи за падащи дървета. След час слизане се озовахме на гранде разклонението през което ни упъти жената по рано през деня. От там само след 30 минути мръзнене стигнахме обратно спирката на автобус 5.

Оказа се, че най-голямото изпитание по студоустойчивост ще бъде на спирката. Започнахме бързо преобличане и смяна на мокрите дрехи, докато вятърът от север ни брулеше жестоко. Обувките на Сашо все още бяха чисто мокри и пълни със сняг. Слава богу автобусът дойде точно като приключихме с преобличането. Вътре започнахме затопляне на позамръзнали крайници с химически грейки. За жалост грейките не отърваха Сашо от първа степен измръзване на краката, но поне ги размрази успешно у тях след това.

В крайна сметка, макар че се движихме по ръба на възможностите си, си прекарахме доста добре въпреки метеорологичните условия.

Място: бул. Македония №10 ет. 4 на 22.12 (четвъртък) от 18:30 тел. 0877 111 006

Благодарим на ДПП „Витоша“ за поканата на тяхното събитие по случай ден на доброволеца – 05.12.2016.

Презентацията на ТД „Боерица“

От ТД „Боерица“ присъствахме, заедно с всички други осиновители на Витоша и се опознахме. Разбрахме кои организации и компании също са заинтересовани от това да поддържат обекти на Витоша и да организират доброволчески акции.

Специално от ТД „Боерица“ имахме време да се представим с презентация пред останалите осиновители.

Ле снимки: тук
Ле видео: там

След като отложихме груповото откриване на сезона за следващия уикенд, реших че много ми се кара и не мога да оставя неделята туко-така. За щастие във  FB групата на БАССЕС намерих и други ентусиасти, та се получи едно доста добро пантене.

Тръгнахме 07:40 от Бизнес парка, та два часа и половина по-късно вече обилно се бъхтихме по Ястребец 1 в Боровец. По пътя спряхме на щъркелово гнездо на яз. Искър и то с доста основателна причина:

яз. Искър

Баир 1 от 3

Но нека се върнем на самото изкачване. Температурата беше благоприятна – около

-8 градуса. Времето – супер ясно, слънчево и безветрено. Бавно и славно се плъзгахме нагоре, а снега хрупаше, скърцаше и издишаше под тежките ми ски – модел 88-ма.

Изкачването се характеризираше с 3 стръмни баира, доста сняг и късове лед и най-вече с хубави гледки към Витоша и Самоковското поле.

Когато стигнахме края на Ястребец експрес, времето беше вече съвсем топло – около -3 градуса, а слънцето направо можеше да ни свари.

Машините по Ястребец 2 работиха активно, а едната даже ми позираше и за снимка.

Позиращата машина

В крайна сметка направихме едно доста (не)скоростно изкачване на Ястребец 2 – точно 2 часа без малко. Пускането беше обусловено от доста падания, похапване на сняг и преждевременно откопчаване на автомати. Снежната покривка беше доста интересна, тамън като за freeride – разбит сняг, пудра, ледени парчета, камъни, храсти и други природни явления. НО оцеляхме, даже и се насладихме.

На всичкото отгоре този път има и видео, благодарение на другия ентусиаст – Константин:
[vimeo 194230026 w=640 h=360]

BoroStartSki2017 from Kony Ko on Vimeo.

– Християн

На 28 октомври се проведе доброволческа акция в местността Пазарището в близост до Владайска река. Участниците от SAP LABS изградиха изцяло нов дървен мост, който се намира по протежението на т. нар. Кукузелска пътека, осиновена от ТД “Боерица”. Лакирана беше една беседка, няколко пейки “Витошки” тип и два дървени моста.

От ТД „Боерица“ искрено се радваме, че и други припознават местност Пазарището, като значим туристически обект, който заслужава поддръжка и внимание.

Малко снимки:

Лакиране на беседката:

На върха

Бяхме малко хора, но пък успяхме да изкачим Витошкият първенец изцяло пешеходно от Драгалевци, а също и се върнахме по този начин, така че се получи една страхотна разходка, а даже може да се нарече и тренировка.
От БНТ 2 решиха, че представляваме интересна гледка с нашите клубни тениски, понесли знамето на дружеството и ни включиха в свой репортаж, посветен на събитието. Горе на върха пък БТС ни връчиха грамота.

Малко снимки: тук
Репортажът на БНТ 2: линк

На 20.08 довършихме големия мост в самото начало на пътеката м. Пазарището – м.  Боерица, отклонение от пътеката Владая – Златните мостове. Как започнахме построяването му от две 300 килограми дървета, можете да видите тук.

Първоначално търсихме с колите отбивка от която ще е най-пряко спускането на дървения материал за моста. Не беше лесно, но се случи и като по магия, точно като излизахме от колите, камиона с ритловиците ни подмина. С малко късмет след като се разкрещяхме и размахахме, човека ни видя и ни изсипа дърветата на уроченото място.

Дръвца!

След това започна забавната част по мятане на 3-метрови греди надолу по склона. Всеки експериментира с различни методи и обявихме победител за най-дълго мятане. След състезанието по хвърляне на дърво, започнахме с пренасянето до пътеката. Естествно всеки се пробва по различен начин – някои ползваха въжета и влачеха, други носеха на рамо, трети влачеха, ама без въжета.Материала беше налице, пренесен и прилежно (не)подреден. Време беше да започне отделянето на по-хубавия материал (спорно дали имаше такъв) и обработката му (белене).

Решихме, че сме много печени и не само ще направим нов, голям мост, но и ще вдигнем едно малко мостче (линк от статията за строенето му), съборено при пълноводие.
Разделихме се на два екипа. Едните трябваше да съборят и извадят счупения, стар и голям мост, а другите да извадят от реката, реновират и подсилят малкия мост.

Счупения мост.

В крайна сметка, с 300 зора начупихме и разковахме стария тежък мост, даже и го извадихме. А другата група така подсили малкото мостче, че ако ще реката и над него да минава, пак няма да го бутне (а дано). Инженера се беше обадил и бяха решили да снадят мостчето към кореновата система на дърво…. Гениално

Дойде време на скарата и бирата. Наядохме се, пийнахме по 1-2 бири, доспа ни се и продължихме работа.

Скара.

След като падна старото, дойде ред на още по-тежкото и новото. Положихме двете оформени 300-килограмови дървета и им направихме жлебове. След това си потрошихме ръцете от рязане на 80-90 сантиметрови парчета за напречно наковаване.
В крайна сметка нарязахме материала, след това си счупихме ръцете и от коване.

По време на работата върху моста.

Е поне никой не си отряза пръст или не се цапна твърде силно с опакото на теслата, което само по себе си засвидетелства за непознати по нашите ширини майсторство и организация.

По важното в цялата работа е, че направихме уникално здрав и масивен мост, който вече е достатъчно широк и за спокойно преминаване със ски или велосипед.

Мисия „Мост“ – УСПЕШНА!

Носене

От ДПП „Витоша“ ще ни предоставят 30 небелени ритловици дървен материал, с който да довършим моста, който започнахме преди няколко седмици.

На 20.08 ще се състои акцията, като сборен пункт са Златните мостове, а часът за сега е 10:00.

Програма:

10:30 – 13:30: Пренасяне на ритловиците от пътя до мястото на моста. Начало на обработката им.
13:30 – 14:30  Хапване на мешана скара и пийване на бира.
14:30 – 17:30 Довършване на обработката на ритловиците и заковаването им на моста.

Как мина последната акция по този мост, можете да видите тук.