Планът е да отидем на палатки край село Локорско, в подножието на Стара планина.

До самото село се стига с автобус 20, който се хваща от Автостанция Орландовци. До Орландовци се стига с трамваи 3, 4 и 18 до предпоследната спирка – „Католически гробищен парк“, от където е 3 минути пеша до Автостанция Орландовци.

Едната група тръгва в петък с автобус от 16:10, а другата в събота сутрин.

Както си подобва ще си правим скара и други благинки, но освен това ще опънем и SlackLine.

За въпроси: Християн – 0879 436 672

Маршрутът беше кв. Овча купел – Горна Баня – вр. Дупевица (Люлин планина) – Владая – кв. Овча купел.

Сутринта в 11:00 часа се събрахме 5 човека в кв. Овча купел и потеглихме под лъчите слънцето. Беше топло, но не прекалено и подухваше лек ветрец за да спомага вентилацията. Маршрута е изключително приятен, тъй като прелива много плавно от чисто градски към планински, минавайки през съмнителните междублокови пространства на Овча купел.

Минахме покрай стадион Славия и веднага свихме по протежението на Владайската река. Пресякохме бул. Никола Петков и навлязохме като хайдути в Горна Баня, като си починахме за прясна вода. От там започнаха резките баири и голямото потене. Естествено не беше въобще лесно, особено за първо каране. На двама от участниците им изтръпнаха задниците за седмица на пред, а един му идваше да колабира.

Навлизане в Люлин планина

Не след дълго излезнахме от нагорнищата в Горна Баня и навлязохме в Люлин планина. Там за наше щастие баирите станаха толкова непоносими, че редувахме бутане и каране, според това дали имаше хора на близо. Биляна беше планирала всяка почивка и въпреки стръмния терен се придвижвахме доста ефективно.

Времето започна да се смръчава, а в околните долини си личеше, че вали дъжд. Започна да ни подухва и не чак толкова приятен вятър. По някакъв хубав късмет не ни запраска на върха и го качихме успешно.

На връх Дупевица

След като се наснимахме и наядохме под заплашителните облаци, отидохме да разгледаме и луксозните стари бункери останали от някогашното военно поделение.

Започнахме бързо и екстремно слизане към Владая в стил перничански downhill. Когато се наложи да излезем от някогашния коларски път, се оказа че пътеката към Владая е брутално разорана от мотори, джипове ATV-та и тем подобни съоръжения за хора които не могат да въртят. Освен това беше и прилично неизсъхнало от стопения сняг. За жалост 3ма от групата не можеха да се спускат по такъв терен, но и другите двама едвам не си загубиха обувките в дълбоката кал.

В крайна сметка чевръсто стигнахме във Владая, където Юли ни приюти на по мръвка, бира и кой, каквото си е взел от магазина.

На път към София през дефилето на Владая късмета ни напусна, а дъжда ни настигна, но такъв е живота на колоездача!

Линк към снимки.

Тренирахме индивидуално и групово търсене на двама затрупани.

Маркови полари

За завършек на цялото обучение и тренировка се разходихме със ските до Черни връх, от където се разкриваха невероятни гледки над мъглата и софийските облаци.

#noeffects

На Витоша имаше 30-40 сантиметра нов пърхав сняг. Естествено и лавинната опасност на североизточните и източните склонове е доста повишена, заради новия сняг и навявките.

Благодарим на ДПП „Витоша“ за поканата на тяхното събитие по случай ден на доброволеца – 05.12.2016.

Презентацията на ТД „Боерица“

От ТД „Боерица“ присъствахме, заедно с всички други осиновители на Витоша и се опознахме. Разбрахме кои организации и компании също са заинтересовани от това да поддържат обекти на Витоша и да организират доброволчески акции.

Специално от ТД „Боерица“ имахме време да се представим с презентация пред останалите осиновители.

Ле снимки: тук
Ле видео: там

След като отложихме груповото откриване на сезона за следващия уикенд, реших че много ми се кара и не мога да оставя неделята туко-така. За щастие във  FB групата на БАССЕС намерих и други ентусиасти, та се получи едно доста добро пантене.

Тръгнахме 07:40 от Бизнес парка, та два часа и половина по-късно вече обилно се бъхтихме по Ястребец 1 в Боровец. По пътя спряхме на щъркелово гнездо на яз. Искър и то с доста основателна причина:

яз. Искър

Баир 1 от 3

Но нека се върнем на самото изкачване. Температурата беше благоприятна – около

-8 градуса. Времето – супер ясно, слънчево и безветрено. Бавно и славно се плъзгахме нагоре, а снега хрупаше, скърцаше и издишаше под тежките ми ски – модел 88-ма.

Изкачването се характеризираше с 3 стръмни баира, доста сняг и късове лед и най-вече с хубави гледки към Витоша и Самоковското поле.

Когато стигнахме края на Ястребец експрес, времето беше вече съвсем топло – около -3 градуса, а слънцето направо можеше да ни свари.

Машините по Ястребец 2 работиха активно, а едната даже ми позираше и за снимка.

Позиращата машина

В крайна сметка направихме едно доста (не)скоростно изкачване на Ястребец 2 – точно 2 часа без малко. Пускането беше обусловено от доста падания, похапване на сняг и преждевременно откопчаване на автомати. Снежната покривка беше доста интересна, тамън като за freeride – разбит сняг, пудра, ледени парчета, камъни, храсти и други природни явления. НО оцеляхме, даже и се насладихме.

На всичкото отгоре този път има и видео, благодарение на другия ентусиаст – Константин:
[vimeo 194230026 w=640 h=360]

BoroStartSki2017 from Kony Ko on Vimeo.

– Християн

На 28 октомври се проведе доброволческа акция в местността Пазарището в близост до Владайска река. Участниците от SAP LABS изградиха изцяло нов дървен мост, който се намира по протежението на т. нар. Кукузелска пътека, осиновена от ТД “Боерица”. Лакирана беше една беседка, няколко пейки “Витошки” тип и два дървени моста.

От ТД „Боерица“ искрено се радваме, че и други припознават местност Пазарището, като значим туристически обект, който заслужава поддръжка и внимание.

Малко снимки:

Лакиране на беседката:

На върха

Бяхме малко хора, но пък успяхме да изкачим Витошкият първенец изцяло пешеходно от Драгалевци, а също и се върнахме по този начин, така че се получи една страхотна разходка, а даже може да се нарече и тренировка.
От БНТ 2 решиха, че представляваме интересна гледка с нашите клубни тениски, понесли знамето на дружеството и ни включиха в свой репортаж, посветен на събитието. Горе на върха пък БТС ни връчиха грамота.

Малко снимки: тук
Репортажът на БНТ 2: линк

Носене

От ДПП „Витоша“ ще ни предоставят 30 небелени ритловици дървен материал, с който да довършим моста, който започнахме преди няколко седмици.

На 20.08 ще се състои акцията, като сборен пункт са Златните мостове, а часът за сега е 10:00.

Програма:

10:30 – 13:30: Пренасяне на ритловиците от пътя до мястото на моста. Начало на обработката им.
13:30 – 14:30  Хапване на мешана скара и пийване на бира.
14:30 – 17:30 Довършване на обработката на ритловиците и заковаването им на моста.

Как мина последната акция по този мост, можете да видите тук.

Небезизвестната пътека- м. Пазарището – м. Боерица, тръгваща като отклонение от главната пътека с. Владая – м. Златните мостове,  вече се превръща в първокласен планински път! Освен място за отдих в началото на пътеката – беседка, масичка с пейки, огнище, отскоро има и работеща чешма с питейна сладка вода точно в началото от главната пътека (Владая – Златните). С радост открихме, че мястото набира все повече популярност като място за пикник, както и като маршрут.

Паралелно с мостостроителството, извършихме и две други дейности: закрепихме информационните табла за пътеката, осигурени от ДПП „Витоша“, както и влезнахме в хижа „Боерица“, за да оценим щетите нанесени тази година, заради безхаберието на общината.

Снимки от хижата – тук

Старият мост

Всяка година даваме всичко от себе си да поддържаме инфраструктурата – мостове, скари, стъпала и отводняване, като този път се наложи да подновим голям мост в началото на пътеката, чиято носеща греда беше изгнила.

За наш късмет имаше два огромни паднали бора по-нагоре на пътеката, които с разрешение от ДПП „Витоша“ направихме на греди.

„Двата бора“

Ръчната им обработка се оказа интересно и предизвикателно занимание, като това ни отне около 6 часа и половина ръчен труд с брадви, триони, рукан и за малко и с моторна резачка (свърши ни бензина).

Обработката в действие

Почивка преди носене

В крайна сметка стигнахме до хубави правоъгълни профили, подходящи за мостостроителство (както и за лежане).

Вече беше 18 часа, а тепърва трябваше да носим тези две 300-килограмови греди надолу по склона. Е за щастие хванахме и други хора да помагат.

Голямото носене

След като се изгърбихме да носим и двете греди, с общо тегло малко над половин тон, инженерствахме и умувахме как да ги закрепим до сегашния мост, така че да можем да довършим моста следващия път.

Едната греда е на мястото си

Остана да се наковат дъски по двете греди, както и да се бутне стария мост и всичко ще ток и жица или по-скоро дърво и пирони.

След като никой не си премаза по-съществено пръстите на краката или ръцете и никой не се нацели с брадва или рукан по крака, отчетохме акцията за успешна.

Важното е, че си направихме една здрава тренировка, с една здрава скара за обяд, а след няколко седмици ще имаме и един много хубав и здрав планински мост!

Снимки от мероприятието – тук.

Времето се изпече и волята ни отреди да отидем на Лакатник, на по палатки и катерене.

Ден 1:

На гарата

Събота отпътувахме натам с (непредвидено) безплатното влакче и бързо, бързо се озовахме на катерачен сектор „Алпийска поляна“, от където така или иначе си минава живописната лакатнишка пътека.

С голямо нетърпение, Юли и Християн се оборудваха за катерене, избраха си един маршрут от снимките и описанията в ClimbingGuide.bg (маршрут номер 31 – „Жълтата Цепка“) и потеглиха нагоре.

С лек, непринуден финес (стил мечка на дърво), двамата се катериха, катериха, но така и не успяха да минат целия маршрут преди да се вкофти времето. Благодарение на Ева, която сготви през това време, си направихме един страхотен обяд, а след това и покорихме маршрута. (В наша защита, искам да кажа, че този маршрут, ни отне много повече време и енергия от маршрути 5c и 5c+, които катерихме на Белидие Хан)

Смело и безотговорно

След това се опитахме да направим втори маршрут (номер 30 – „Вариант на жълтата цепка“), но след минаването на половината маршрут се оказа, че не можем да го минем до горе. Изхождайки от правилото, че рапел на един клин (дори и лепен), не се пуска, трябваше да организираме бърза „спасителна акцийка“, за да си спасим двете останали примки по маршрута.

Качихме се пеша до края на маршрутите и от там Юли ме спусна до примките, а след това трябваше бързо да се изкатеря обратно до него, като ми се наложи да преодолея категории 6c+, тъй като Юли гонеше влак. С какви способи и „стилове“, предпочитам да запазя в тайна.

Ненормалник на кол

Докато си почивахме видяхме един човек, който си правеше нестандартна фотосесия над скалите. Реши, че ще е интересно да балансира на един крак на ръждясал, нестабилен кол, който беше забит над скалите.

Докато го гледахме, Юли, бивайки съпричастен ПСС-сарец, го „поздрави“ няколко пъти и каза, че такива като него имат абонамент към ПСС и че му трябва здрав пердах.

В крайна сметка спасихме примките, изпуснахме влака, но за сметка на това изпихме по 1-2 бири за да го отпразнуваме, а след това Юли си хвана следващия влак. Аз и Ева си се върнахме при палатките.

Лакатник привечер

Ден 2 – Следва продължение