Самата пътека може да се хване още от велоалеята на бул. Цар Борис, като се минава през бул. Никола Петков.  Ето и линк към трака.

Благодарим на ДПП „Витоша“ за огромното съдействие и инициатива по случая!

Снимка от трака:

Благодарим на ДПП „Витоша“ за поканата на тяхното събитие по случай ден на доброволеца – 05.12.2016.

Презентацията на ТД „Боерица“

От ТД „Боерица“ присъствахме, заедно с всички други осиновители на Витоша и се опознахме. Разбрахме кои организации и компании също са заинтересовани от това да поддържат обекти на Витоша и да организират доброволчески акции.

Специално от ТД „Боерица“ имахме време да се представим с презентация пред останалите осиновители.

На 28 октомври се проведе доброволческа акция в местността Пазарището в близост до Владайска река. Участниците от SAP LABS изградиха изцяло нов дървен мост, който се намира по протежението на т. нар. Кукузелска пътека, осиновена от ТД “Боерица”. Лакирана беше една беседка, няколко пейки “Витошки” тип и два дървени моста.

От ТД „Боерица“ искрено се радваме, че и други припознават местност Пазарището, като значим туристически обект, който заслужава поддръжка и внимание.

Малко снимки:

Лакиране на беседката:

На върха

Бяхме малко хора, но пък успяхме да изкачим Витошкият първенец изцяло пешеходно от Драгалевци, а също и се върнахме по този начин, така че се получи една страхотна разходка, а даже може да се нарече и тренировка.
От БНТ 2 решиха, че представляваме интересна гледка с нашите клубни тениски, понесли знамето на дружеството и ни включиха в свой репортаж, посветен на събитието. Горе на върха пък БТС ни връчиха грамота.

Малко снимки: тук
Репортажът на БНТ 2: линк

Носене

От ДПП „Витоша“ ще ни предоставят 30 небелени ритловици дървен материал, с който да довършим моста, който започнахме преди няколко седмици.

На 20.08 ще се състои акцията, като сборен пункт са Златните мостове, а часът за сега е 10:00.

Програма:

10:30 – 13:30: Пренасяне на ритловиците от пътя до мястото на моста. Начало на обработката им.
13:30 – 14:30  Хапване на мешана скара и пийване на бира.
14:30 – 17:30 Довършване на обработката на ритловиците и заковаването им на моста.

Как мина последната акция по този мост, можете да видите тук.

Небезизвестната пътека- м. Пазарището – м. Боерица, тръгваща като отклонение от главната пътека с. Владая – м. Златните мостове,  вече се превръща в първокласен планински път! Освен място за отдих в началото на пътеката – беседка, масичка с пейки, огнище, отскоро има и работеща чешма с питейна сладка вода точно в началото от главната пътека (Владая – Златните). С радост открихме, че мястото набира все повече популярност като място за пикник, както и като маршрут.

Паралелно с мостостроителството, извършихме и две други дейности: закрепихме информационните табла за пътеката, осигурени от ДПП „Витоша“, както и влезнахме в хижа „Боерица“, за да оценим щетите нанесени тази година, заради безхаберието на общината.

Снимки от хижата – тук

Старият мост

Всяка година даваме всичко от себе си да поддържаме инфраструктурата – мостове, скари, стъпала и отводняване, като този път се наложи да подновим голям мост в началото на пътеката, чиято носеща греда беше изгнила.

За наш късмет имаше два огромни паднали бора по-нагоре на пътеката, които с разрешение от ДПП „Витоша“ направихме на греди.

„Двата бора“

Ръчната им обработка се оказа интересно и предизвикателно занимание, като това ни отне около 6 часа и половина ръчен труд с брадви, триони, рукан и за малко и с моторна резачка (свърши ни бензина).

Обработката в действие

Почивка преди носене

В крайна сметка стигнахме до хубави правоъгълни профили, подходящи за мостостроителство (както и за лежане).

Вече беше 18 часа, а тепърва трябваше да носим тези две 300-килограмови греди надолу по склона. Е за щастие хванахме и други хора да помагат.

Голямото носене

След като се изгърбихме да носим и двете греди, с общо тегло малко над половин тон, инженерствахме и умувахме как да ги закрепим до сегашния мост, така че да можем да довършим моста следващия път.

Едната греда е на мястото си

Остана да се наковат дъски по двете греди, както и да се бутне стария мост и всичко ще ток и жица или по-скоро дърво и пирони.

След като никой не си премаза по-съществено пръстите на краката или ръцете и никой не се нацели с брадва или рукан по крака, отчетохме акцията за успешна.

Важното е, че си направихме една здрава тренировка, с една здрава скара за обяд, а след няколко седмици ще имаме и един много хубав и здрав планински мост!

Снимки от мероприятието – тук.

Времето се изпече и волята ни отреди да отидем на Лакатник, на по палатки и катерене.

Ден 1:

На гарата

Събота отпътувахме натам с (непредвидено) безплатното влакче и бързо, бързо се озовахме на катерачен сектор „Алпийска поляна“, от където така или иначе си минава живописната лакатнишка пътека.

С голямо нетърпение, Юли и Християн се оборудваха за катерене, избраха си един маршрут от снимките и описанията в ClimbingGuide.bg (маршрут номер 31 – „Жълтата Цепка“) и потеглиха нагоре.

С лек, непринуден финес (стил мечка на дърво), двамата се катериха, катериха, но така и не успяха да минат целия маршрут преди да се вкофти времето. Благодарение на Ева, която сготви през това време, си направихме един страхотен обяд, а след това и покорихме маршрута. (В наша защита, искам да кажа, че този маршрут, ни отне много повече време и енергия от маршрути 5c и 5c+, които катерихме на Белидие Хан)

Смело и безотговорно

След това се опитахме да направим втори маршрут (номер 30 – „Вариант на жълтата цепка“), но след минаването на половината маршрут се оказа, че не можем да го минем до горе. Изхождайки от правилото, че рапел на един клин (дори и лепен), не се пуска, трябваше да организираме бърза „спасителна акцийка“, за да си спасим двете останали примки по маршрута.

Качихме се пеша до края на маршрутите и от там Юли ме спусна до примките, а след това трябваше бързо да се изкатеря обратно до него, като ми се наложи да преодолея категории 6c+, тъй като Юли гонеше влак. С какви способи и „стилове“, предпочитам да запазя в тайна.

Ненормалник на кол

Докато си почивахме видяхме един човек, който си правеше нестандартна фотосесия над скалите. Реши, че ще е интересно да балансира на един крак на ръждясал, нестабилен кол, който беше забит над скалите.

Докато го гледахме, Юли, бивайки съпричастен ПСС-сарец, го „поздрави“ няколко пъти и каза, че такива като него имат абонамент към ПСС и че му трябва здрав пердах.

В крайна сметка спасихме примките, изпуснахме влака, но за сметка на това изпихме по 1-2 бири за да го отпразнуваме, а след това Юли си хвана следващия влак. Аз и Ева си се върнахме при палатките.

Лакатник привечер

Ден 2 – Следва продължение

Track от маршрута + статистика за него: ТУК
Описание на екопътеката с.Лозен – с. Пасарел: ТУК

Стартирахме по ранни, ранни зори – към 09:30 часа сутринта от последната автобусна спирка (автобус 5) в село долни Лозен. От там горе-долу следвахме червената маркировка на екопътеката, водеща към връх Половрак (Орлов поглед – превод от тракийски). По пътя минахме и през женския манастир „Свети Спас“.

След върха започнахме слизане по червено-бяло-червената маркировка на същата екопътека, която води към Пасарел. Не след дълго отбихме към Панчарево, а след това се наложи да се върнем на екопътеката, бутайки 100-тина метра по ужасно разкопан склон.

След това предприехме спускане през гъсти треви и храсти, почти без следа от пътека. В крайна сметка успяхме пак да хванем екопътеката, докато стигнем до мястото, на което се отклонихме от нея (вече по план). 

Следващия етап беше каране по равен терен, но по крайно разкопани, разбити и тежки черни пътища. Макар почти да нямаше качване, въртенето беше доста изморително. Крайната цел беше да достигнем пътека, по която да се спуснем към крепостта Урвич и да пресечем река Искър / Самоковско шосе.

За жалост, явно от години никой не е правил точно този заход от точно това място и като бяхме точно над деретата на местност Урвич, се оказахме на място където почти нямаше следи от пътека, а като намерихме някаква пътека, то преминавате по нея беше доста болезнено и трудоемко. Пътеката сечеше доста дълго, дълбоко и широко дере, като по цялата дължина имаше нападали дървета през 10-15 метра. Когато пък свършиха падналите дървета и бяхме в самата долина, то имаше изобилие от коприва и бодливи храсти, които допринасяха за идилията.

В крайна сметка стигнахме р. Искър и Самоковско шосе, обаче вече нямах сили и нерви, за да продължим по оригиналния план – към с. Железница. Поради този повод отидохме в кокалянското ханче и се погрижихме за хидро и биро-баланса.

Снимки от акцията – тук.

Апокалипсис

Седмица по късно се върнахме 1 кола хора, въоръжени с лопати, триони, чукове, пирони, мотика и кози крак, решени че ще оправим моста с каквито материали намерим на място.

Качихме се с кола на около 300 метра над мястото на моста и се спуснахме натоварени с инструментите. По пътя надолу си набелязвахме паднали дървета, които може да използваме, но всичко беше дълбоко изгнило.

За наше щастие, от предишната акция с Аурубис и BEST Sofia бяха останали 4 хубави, здрави и дълги греди, както и няколко парчета по-къс дървен материал. Преди да намерим тези благинки, с Биляна си харесахме едно 6-7 метрово бичме, което да измъкнем сами до долу. В последствие се оказа, че не е било напразно и от него направихме парапет.

Докато с Биляна донесем материала, чрез някаква незнайна за мен магия – Юли и Жоро бяха успяли да махнат двете парчета от горната снимка и вече нямаше и следа от моста.

Време беше да се местят болдъри, за да направим нови основи за новото мостче.

В това голямо теглене и местене се включиха и случайни планинари, които бяха решили да се разходят по пътеката и да поснимат, за което им благодарим.

Освен това трябваше да минават камъни и от единия на другия бряг, така че пуснахме 4 греди и започнахме да плъзгаме заледените камъни по тях.

След дълго наместване на камъни и тем подобни, започнахме със същинската част. Последва дълго рязане, оразмеряване, коване, дялане, белене, оформяне, като всичко беше съпроводено от проницателна  инженерна мисъл.

След като наковахме и окомплектовахме моста, се оказа, че е станал твърде тежък и не можем да го вдигнем (pun not intended). На помощ пак се притекоха планинските фотографи от беседката наблизо и поставихме моста на мястото му.

След това направихме няколко допълните подобрения за по-приятно преминаване, както и проснахме „парапета“ до моста.

Final result

В общи  линии – 4 човека, за около 4 часа, на минусови температури, с подръчни материали, успяхме да си направим нелошо мостче. Човек може да се учуди от себе си колко продуктивен става, когато е толкова студено,че максимата е копай или умри от студ.

Човек може и никога да не се запита защо дадена местност има точно токова име или защо дадена пътека минава точно през дадено място, но всъщност всичко си има причина. А в текста по-долу може да разберете многогодишната история зад името на м. Пазарището и пътеката, която поддържаме.

Маршрут

местност  Пазарището – местност Фонфон – местност Боерица

Маршрутът е обособен като тъкъв и се поддържа от ТД „Боерица“, с. Владая. В периода 2011-2015 е прочистен основно и облагороден с мостчета и дървени скари. Предоставя възможност да се достигне от селото до високата част на планината по прекрасни горски пътеки и стари пътища. Понеже е сравнително изолиран, може да се премине и с велосипед или ски, без да се създава конфликт с пешеходци или автомобилен трафик.

Името на местността Пазарището ни напомня, че планината Витоша още от древни времена е давала препитание и подслон на населението. По долината на Владайската река са се добивали качествено желязо и злато. Местата,свързани с тази дейност, все още личат като характерни заравнености или са запазени като топоними. Между витошките селища са се осъществявали оживени търговски връзки, преминавали са кервани, до неотдавна се мигрирали и каракачаните с техните стада. През турското робство, християните се изнасят в планината и чак след реформите на Сюлейман Великолепни се завръщат в старите си селища.Тези хора са се срещали и са разменяли стоки на Пазарището, отправен пункт на маршрута. Според друго предание, на Пазарището, хайдути са „пазарили“ плячката си.

Местността Фонфон е мястото, където се озоваваме след пресичането на големия завой на пътя. Там още личат останките от едноименната хижа, изгоряла през 1956. Тя е строена от владайци и дълги години се е ползвала за преспиване преди изкачване на Черни връх. По-нататък маршрутът минава през местност Офелиите, където за кратко се стъпва на шосето за х. Боерица. След около 200 м вляво се открива проход в гората към ски пътя за горната шайба на влек Ветровала. Веднага след шайбата почвения път преминава в характерен „калдъръм“, подобен на Кайзеровия път в Рила. Скоро се пресичат два потока и се стига до алеята “Златни мостове-Кумата“. Пътеката продължава направо и достига до местността Боерица. Името е видоизменено от „Болярица“ и означава болярско владение.  В самото дъно на пътеката, в подножието на вр. Черната скала, е едноименната хижа с прекрасна архитектура. Характерният и каменен първи етаж издава, че също е строена от владайски майстори.

Общата дължина на маршрута от с. Владая до Боерица е 9 км, а денивелацията е 900 м.

Ако предпочитате горските пътеки, на връщане може от през хижа “Радиото” да се отклоните за м. Владайски конярник (хижа “Композиторите”) и през каменната река в м. Задмуро да се върнете до центъра на селото. Този маршрут предстои да се маркира и популяризира през 2016-та, а дотогава не се препоръчва за преминаване без карта или водач.